Публий Егнаций Целер

Публий Егнаций Целер (на латински: Publius Egnatius Celer, живял през 60-те години на I век) е стоик-учител по философия по времето на римските императори Нерон и Веспасиан в Рим.

Публий Егнаций Целер
древноримски философ
Роден	I век
Починал	I век
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Антична философия

Произлиза от фамилията Егнации, клон Целер вероятно от Berytos (днешен Бейрут) или Тарс. През 66 г. той доницира консулара Квинт Марций Барей Соран и дъщеря му Марция Сервилия за допитване при магьосници, на когото той е бивш учител, клиент и приятел. Соран е осъден смърт за обида на императора (crimen laesae maiestatis) и се самоубива. Марция е екзекутирана.

По времето на император Веспасиан през 69 г. той е съден от стоика философ Гай Музоний Руф за фалшиви показания. Защитата му поема киницийският философ Деметрий. Следващата година при присъствието на Домициан, който замества баща си, Целер е осъден и изгонен от Рим, а неговата собственост конфискувана.

Източници

• Тацит, Annalen 16, 30 – 33.
• Тацит, Historien 4,10; 4,40.
• Ювенал, Satiren 3, 116.
• Дион Касий, 62,26.

Литература

• Prosopographia Imperii Romani, PIR² E 19
• John K. Evans: The Trial of P. Egnatius Celer. In: The Classical Quarterly 29, 1979, S. 198 – 202.
• Michael Heider: Philosophen vor Gericht. Zum Prozess des P. Egnatius Celer. In: Römische historische Mitteilungen 48, 2006, Österreichische Akademie der Wissenschaften, S. 135 – 155.