Ранг във ветроходния военноморски флот

Ранг във ветроходния флот

Ранг (от на английски: rank – ранг, разряд, степен) е разряд, клас на ветроходен боен кораб.

Определян е в зависимост от страната и епохата, на основа на неговите размери: неговата водоизместимост, дължина и ширина, или неговата съвкупна бойна мощ (носеното от него въоръжение), или численост на екипажа. В английския флот 17 век−19 век за военните кораби се употребява и термина на английски: rate, близък по смисъл до rank и определяем по номиналния брой на оръдията. Ранга в неговия класически вид се определя както като боеспособност на кораба, така и като изискванията за неговото снабдяване и окомплектоване.

Системата за деление на военните кораби на рангове започва сравнително късно – в началото на 17 век. Това се обяснява с това, че необходимостта от ранжиране (т.е. разделението на рангове) на военните кораби преди това няма – държавните, регулярни флотове са малки, а често такива изобщо няма. Както и армиите, те се събират по средневековният принцип на васалното опълчение: в случай на война всеки васал на краля (а в републиките, например генуезката, всеки род) са задължени да предоставят и да снабдят определен брой кораби. Събраният на такъв принцип флот е доста разностранен – делил се на отряди по землячество, и недълговечен – често само за една кампания.

Останките на този принцип съществуват до средата на 17 век. Например, те са ясно проследими и при двете страни от Армадата: испанския флот има андалузска, баскска, галисийска, кастилска, неаполитанска, португалска ескадри, и други по-малки. Английският се състои както от кралски кораби, така и от отряди на „частни“ капитани: Дрейк, Хокинс и др., събрани от тях и верни лично на тях^[1]. 60 години по-късно, същите признаци се наблюдават при двете страни на Англо-Холандските войни. За пример – Дувърското сражение.

Необходимостта от класификацията на корабите по единен принцип се появява с ръста на регулярния флота, и тече паралелно на централизацията на държавната власт като цяло. През 17 век това означава преди всичко кралската власт. Не е странно, че възникнването на стройна система в Англия се отнася към 1677 г. – епохата на реставрацията на Стюартите. По същата тази причина Франция, макар и да въвежда ранговете по-късно, копира Англия, но има по-голямо еднообразие в класификацията при Колбер.

Ранг като флотско военно звание

 Основна статия: Офицер от Кралския флот: набор и кариера

Както корабите, така и ранга на флотските офицери се явява пряко следствие от ръста на кадрите в регулярния флот, и държавните служители въобще. Класификация в званията е необходима за установяване на съподчинеността, така и за определяне размера на заплатите. Характерно е, че в това си значение думата на английски: rank е еквивалентна на думата „звание“.

Освен това така започват и опитите за унифициране на званията във всички служби – армия, флот и граждански власти. Най-успешно с унификацията се справят страните, където не само централизацията е силна, но и няма големи традиции, които пречат на реформите. Пример за това е Табела за ранговете в Русия.

Има (и продължават и до днес) опити за се направи съответствие на ранга на офицера и ранга на доверения му за командване кораб. Но строго съответствие на практика няма в нито една страна.

Ранговата система през 17 век

Английски флот

 Основна статия: Рейтинг (оръдеен)

Първите писмени свидетелства класификация в кралския флот се отнасят към 1604 г. Около 1610 г. за ранговете вместо словосъчетания започват да се употребяват номера.

През 1677 г. секретаря на Адмиралтейството Самюъл Пийпс, предлага „единна, пълна и неизменна“ класификация по рангове, която полага началото на система, използвана до 1817 г.

Френски флот

104 оръдеен адмиралски кораб

Франция, въвеждайки при себе си системата на ранговете, се старае да се придържа към по-строги правила и да ограничива разнообразието в типовете кораби. За това способства напълно централизираното ръководство на флота.

В употреба е обозначаване на корабите не толкова по ранг, колкото по броя на батарейните палуби или оръдията: на френски: Vaisseau de 3 ponts; vaisseau de 90 canons. Обозначения от типа на френски: Vaisseau de 1er rang се срещат по-рядко.

Френския флот от онова време на равни начала съперничи с английския, а индивидуално при френските кораби има тенденция да бъдат по-големи и по-мощни от съответстващите им английски. Характерен за флота е 70 оръдейният двудечен кораб, докато в Англия болшинството е съставено от 64 оръдейни.

Холандски флот

Холандският флот ок. 1672 г.

Холандците през 17 век построяват многочислен и силен флот, включително и такива кораби, като тридечния 80 оръдеен De Zeven Provincien. Но флота на републиката страда от недостатъчно единна организация, и като следствие, единна система на ранговете.

По същество, това не е един, а пет съединени флота, построени в различните провинции от няколко адмиралтейства. Освен това техният състав и снабдяване се управлява по парламентарен начин – с дебати, с неизбежното забавяне и фракционни борби. В резултат на това единствения способ за класификация на корабите – по броя оръдия – допуска значителни колебания в конструкцията, размерите, екипажите и бойните качества въобще.

Основата на линията на баталията е съставена от кораби с 50 – 66 оръдия, сред които има значителни разлики. Флагманите обикновено имат по 80 оръдия, и достигат до 106, но сведенията за тях често се различават.

Развитие на ранговата система през 18 век

Английска рангова класификация (край на 17 до 19 век)^[2]

(Според броя оръдия)

Ранг	Тип	1685 г.	1697 г.	1714 г.	1721 г.	1760 г.	1782 г.	1801 г.
1 ранг	Линеен кораб (ветроход)	90 – 100	94 – 100	100	100	100	100	100 – 120
2 ранг	Линеен кораб	64 – 90	90 – 96	90	90	90	90 – 98	84 – 98
3 ранг	Линеен кораб	56 – 70	64 – 80	70 – 80	70 – 80	64 – 80	64 – 80	64 – 82
4 ранг	Линеен кораб	38 – 62	44 – 64	50 – 60	50 – 60	50 – 60	50 – 62	50 – 60
5 ранг	Фрегата	28 – 38	26 – 44	30 – 40	30 – 40	30 – 44	30 – 44	30 – 44
6 ранг	Фрегата, „post-ship“	4 – 18	10 – 24	10 – 20	20 – 24	20 – 30	20 – 28	20 – 28
Без ранг[3][4]	Шлюп, бриг, шхуна и др.			4 – 24

Френски флот

80 оръдейният Languedoc (вдясно), 13 август 1778 г.

В хода на Седемгодишната война, в битките на 1759 г. флота, създаден при Колбер е практически унищожен. Програмата за спешно строителство от края на 1760-те върви по вече установените норми: определен е броя на корабите от всеки ранг. Предпочтение, както и преди, получават големите двудечни кораби:^[5]

Френски линеен флот през първата половина на 1770-те години

Общо оръдия	Батарейни палуби	Гъндек (брой оръдия × калибър, във фунтове)[6]	Мидълдек	Опердек	Бак/ шканци	Типичен представител	Брой кораби
110	3	30 × 36	32 × 24	32 × 12	16 × 8	Bretagne	1
90	3	30 × 36	32 × 24	28 × 12		Ville de Paris (до преустройството му)	1
80	2	30 × 36	32 × 24		18 × 8	Languedoc, Couronne	3
80	2	30 × 36	32 × 18		18 × 8	Duc de Bourgogne	2
74	2	28 × 36	30 × 18		16 × 8	стандартен	26
64	2	26 × 24	28 × 12		10 × 8	стандартен	20
50[7]	2	24 × 18	26 × 12			стандартен[8]	6

По-голямата част на 18 век Франция не държи на тридечните, и типичния френски кораб е големият двудеков, преди всичко 80 оръдеен. Такъв е и флагмана на д’Естен Languedoc, с толкова внушителни размери, че много от съвременниците му го смятат за 90 оръдеен.

Планираната след 1775 г. обширна програма не се осъществява, и едва 11 линейни кораба (от тях девет 64 оръдейни) попълват флота до влизането на Франция в Американската революционна война.

Холандски флот

Много от чертите на холандските кораби през 17 век преминават в корабите от 18 век.

От времената на своя зенит в предходното столетие, холандският флот се съкращава до определено второкласен, отразявайки по този начин и упадъка на самата Холандия. Неговият сумарен тонаж през 1780 г. съставлява 70 000 тона, срещу 196 000 t на испанския, 271 000 t на френския и 372 000 t на английския флотове.^[9]

Още по-лошо, той вече не е линеен в пълния смисъл на думата, имайки само 3 кораба, способни да се сражават в линия против първокласен противник. Даже няма никакви кораби, еквивалентни на 1 − 2 ранг. Типичен е малкият 64 оръдеен, който даже в сравнение с номинално равните нему кораби на другите флотове, има минимални размери.

Препратките към характерните за Холандия малки дълбочини, уж изискващи по-малко газене, не издържат на критиките: още през 17 век тя строи тредечни кораби, на равно съперничащи си с всеки.^[10]

Холандския флот през 1780 г.^[9]

Общо оръдия	Батарейни палуби	Гъндек (брой оръдия × калибър, във фунтове)	Мидълдек	Опердек	Бак/ шканци	Брой кораби
74	2	28 × 36	30 × 24		16 × 8	1
72	2	28 × 24	30 × 24		14 × 8	2
68	2	28 × 24	28 × 24		12 × 6	4
60/64	2	26/28 × 24(18)	28 × 12		8 × 6	5
52	2	24 × 18	22 × 12		6 × 6	14
44	2	20 × 18	22 × 12		2 × 6	6
40[11]	1	24 × 18			16 × 6	1
36[11]	1	22/24 × 12			12/14 × 6	15
20/24[12]	1	12/14 × 12			6/8 × 6	18

Както е видно от таблицата, само единственият 74 оръдеен кораб носи 36 фунтови оръдия на долната си батарея. Останалите се ограничиват до 24 фунтови, а някои имат само 18 фунтови. По същество холандският флот се превръща в сила, годна за защита на търговията, но не за борба с флота на противника.

В периода на Батавската република, т.е. фактическата загуба на независимост, Наполеон използв холандските корабостроителници и техните запаси за строителството на големи линейни кораби, включително и 110 оръдейни. Но те вече попълват френският флот.^[13]

Испански флот

St Josef Hamono – тридеков кораб от 1 ранг

Испанският флот през 18 век има повече от всички останали тридекови кораби (112 оръдейни), макара да е едва на трето място в света по големина.

А най-знаменит е уникалният Santisima Trinidad, станал след поставянето на шкафута на допълнителни 8 фунтови оръдия номинално 4 дечен 128 оръдеен кораб. Но при това той изостава, по размери и особено по тегло на бордовия залп, на построените по-късно френски тридечни кораби, начело с Commerce de Marseille.

Реалният брой на поставените оръдия, за разлика от регламентния номинален, се променя в зависимост от наличните ресурси към момента на въоръжаването. Остарялата бюрократична система постоянно изпитва трудности със снабдяването и комплектацията на флота.

Испанският флот през 18 век^[14]

Общо оръдия	Батарейни палуби	Гъндек (калибър оръдия, фунта)	Мидълдек	Опердек	Бак/ шканци	Типичен кораб	Брой кораби
120	3	36	26	18	8	Santisima Trinidad (до преустройството)	1
112	3	36	26	12	8	Purisíma Concepcion	3−4
94	3	36	18	8		Gibraltar	3
76/80	2	36		18	8	Fenix (San Alejandro)[15]	7
70/78	2	26	18		8	стандартен	34
58/68	2	26	12		8 или 6	стандартен	11
50	2	18	8		6	стандартен	2
40[11]	1	12			6	Hermione	1
34[11]	1	12/8			6	-	21
20/24[16]	1	8/9				-	12

Испанският флот, едновременно с борбата за господството по море (винаги в ролята на догонващ), има и още една, едва ли не по-важна задача – защитата на „сребърните флотове“ от Новият свят. Освен това в Средиземно море се запазват немалко шебеки, фелуки, и оцелелите галери.

Общи характеристики на испанските кораби са недовъоръженост, големи размери и здрав корпус добра постройка. По съотношение калибър на оръдията / водоизместимост те изостават от подобните им кораби на другите страни. Болшинството двудечни носят на гъндека 26 фунтови оръдия. Някои от фрегатите са въръжени само с 9 фунтови оръдия.

Едновременно с това испанските корабостроителници (в колониите) се славят с това, че не жалят за корабите им най-добрите породи тропични дървета, и в резултат на това те са много дълговечни и здрави. За най-добър е смятан арсенала в Хавана.

Вижте също

• Ранг на кораб
• Рейтинг (оръдеен)
• Кораб 1 ранг
• Кораб 2 ранг
• Кораб 3 ранг
• 74 оръдеен линеен кораб
• 80 оръдеен линеен кораб (двудеков)
• Постановление от 1745 г.
• Списък на ветроходните линейни кораби на Английския флот
• Списък на ветроходните линейни кораби Френския флот
• Списък на ветроходните линейни кораби Холандския флот
• Списък на ветроходните линейни кораби Шведския флот
• Списък на ветроходните линейни кораби Руския Императорски флот