Рахони

Рахо̀ни (на гръцки: Ραχώνι, катаревуса Ραχώνιον, Рахонион) е село на остров Тасос, Егейска Македония, Гърция. Старото име на селото е Вулга̀ро (Βουλγάρο)^[1] или Булгаро.^[2]

Тази статия е за селището на Тасос. За селището на Крит вижте Вулгаро (дем Платанияс). За други значения вижте Рахони (пояснение).

---

Рахони Ραχώνι
Рахони 40.75624, 24.63764 Рахони Рахони
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Тасос
Географска област	Тасос
Надм. височина	140 m
Население	408 души (2021 г.)
Рахони в Общомедия

География

Селото е разположено на 140 m надморска височина^[3] в северозападната част на Тасос в северното подножие на планината Ипсарио. Остои на 15 km западно от Лименас – главното градче на острова. Hа 3 km e от морския бряг, където е неговото пристанище Скала Рахониу.

История

Име

Volgaro на картата E. C. B. Miller: Le Mont Athos, Vatopédi, l’ ile de Thasos, Paris, 1889

Според български източници населението на Булгаро е преселено от Дебърско.^[2] Атанас Шопов предава следната легенда за старото име на селото:

„

Казват, че преди няколкостотини години дошла в Кавала една видна българка от владетелно коляно, която отишла и се заселила на тоя остров; това село е от нея основано и за туй гърците са го нарекли Вулгарица.[4]

“

Същата знатна българка Катерина от Дебърско построила и първата му църква.^[5]

Николай Тулешков пише, че в XIX век в тук се заселват и много българи дюлгери, които дори създават свое поселище.^[6]

На наличието на българи на острова отдават името Вулгаро и Александер Конзе (1860, Wulgáro), който говори за „негръцко“ население,^[7] Жорж Перо (1864, Volgaro), който пише за „българска колония“^[8] и Луи дьо Лоне (1897, Volgaro), който също говори за „българска колония“.^[9]

Според Сапфо Ангелуди-Заркада името Вулгаро произлиза от факта, че в селото е имало метох на българския атонски Зографски манастир и името Βουλγάρο или Βουλγάρω е съкращение на μονή των Βουλγάρων.^[10]

В Османската империя

Старото село е било разположено на 3 km югоизточно от днешното и на 7 km от морето, в местност с гледка към него. От селото днес е запазен енорийският храм „Свети Георги“ от 1779 година.^[10] Външната църква „Свети Йоан Предтеча“ е строена върху раннохристиянски храм преди 1863 година.^[11] Селото е споменато за пръв път като Булгар в преброяване от 1519 година като трето от петте тасоски села (първо е Лиманхисар, след това Теологос, Йенихисар и замъкът Каки Рахи) с 86 къщи.^[12] Преброяването от 1550 година показва 90 къщи. Това от 1570 година показва Булгар като трето по-големина от шестте села (Теологос, Лиманхисар, Йенихисар, Булгар, замък Каки Рахи, Мариес) на острова със 179 къщи. В 1601 година селото има 222 къщи, в 1626 – 175 семейства, в 1670 – 134 семейства. За разработването на отдалечените маслинови горички, жителите на селото започват да използват колиби на днешното място на селото. В 1777 година е построена църквата „Свети Георги“.^[13]

В XIX век част от жителите се изселват на северозапад на мястото на днешното село и залепеното за него Вузи.^[13] Църквата „Успение Богородично“ е построена в 1822 година,^[1][13] а жителите на Вузи започват в 1830 година да строят храма „Свети Николай“,^[13] завършен в 1850 година. В него е пренесена част от църковната утвар на „Свети Георги“ – икона от преди 1600 г. и евангелие, издадено във Венеция в 1687 година.^[13] Старото село постепенно е запуснато, както това отбелязва през август 1828 г. австрийският посланик Антон фон Прокеш-Остен, който отдава това на епидемия.^[14] В 1830 – 1831 година селото има само 64 къщи.^[15]

В 1839 година Волгаро, Кастро и Панагия са споменати като най-забележителни селища на острова. На картата на Драмския санджак от 1878 година са показани само две тасоски села – Панагия (главното селище) и Болгар. В 1885 година кавалското гръцко консулство вече не споменава старото село, а само Волгаро със 700 жители (тоест Рахони) и Волгаро с 325 жители (тоест Агиос Георгиос). Според Николаос Схинас в 1887 година Вулгаро има 1025 жители в две махали. В 1906 година мухтарят на Вулгаро иска от каймакамина в Кавала смяна на „варварското“ име Вулгаро.^[15]

На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Вулгаро (Vulgaro) западно под връх Зографу (Zografu), приблизително на мястото на Скала Рахониу, а селото е отбелязано като Раховик (Rahovik).^[16]

В 1928 година има 511 жители, от които 14 гърци бежанци.^[17]

Селото традиционно произвежда маслини и зехтин, както и мед.^[17]

В 1991 година северозападно от Рахони е регистрирано малкото туристическо селище Пахис (Παχύς) с 11 жители.^[3]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	666[17]	815[17]	511[17]	727[17]	767[17]	754[17]	581[17]	477[17]	439[17]	365	446	448

Личности

Родени в Рахони

• Христо Парапитев (1798 – 1901), български възрожденски духовник