Резиденция на френския посланик в София

Резиденцията на френския посланик в София (къщата на Анджело Куюмджийски) се намира на улица „Оборище“ №27 в район Оборище, София.^[1][2]

Резиденцията на френския посланик в София
Местоположение в Столична община42.695, 23.340556
Вид	резиденция
Местоположение	София, България
Архитект	Тодор Златев и Димитър Коев
Изграждане	1929 г.
Етажи	3
Статут	паметник на културата
Собственик	Ангел Куюмджийски

История

Къща на Ангел Куюмджийски

Къщата е построена през 1929 г. за банкера и предприемач Ангел Куюмджийски от бюрото на архитектите Тодор Златев и Димитър Коев.^[3] Построена е в стил необарок, заради което приятелите на Куюмджийски смятат, че тя не отговаря на съвременните архитектурни тенденции. Това кара Куюмджийски да построи нова къща на ул. „Велико Търново“,^[2] по проект на архитектите Белковски и Данчов.^[1]

Резиденция на френския посланик

В 1934 г. Куюмджийски продава къщата на Франко-белгийската банка, управлявана от него.^[1][2] Тя е наета от правителството на Франция за френска легация в София, през февруари 1936 г. е закупена и сега е резиденция на посланика на Франция. Съседната сграда – къщата на Емми Горас и Димитър Шаранков, е закупена от Франция по същото време и в нея са настанени дипломатическите канцеларии; сега тя е посолство на Франция.^[2][1]

Къщата е разположена в голям двор. Оградата от страната на ул. „Оборище“ е изработена от ковано желязо с красиви детайли по нея. Върху фасадата на къщата са използвани мотиви от необарока – ъглова рустика, апликирани елементи, масивен корниз, над който се издига мансардата. Украсата е семпла, направена от гипсови орнаменти. Външната мазилка е гладка, в ъглите е фугирана, мансардата е с ламаринена обшивка от типа „рибени люспи“. Прозорците са с дървени щори.^[2]

В салона и кабинета са изградени мраморни камини, а етажите се свързват с еднораменна дървено стълбище.^[2]

Интериорът се състои от мебели и картини от XVIII и XIX в., статуетки от севърски порцелан, старинни сребърни предмети, стенни гоблени и лампиони. До главния салон е разположена с изглед към улицата една от малките приемни. В главния салон е окачен портрет на френския дипломат в София, спасител на много осъдени участници в Априлското въстание Леандър Франсоа Рьоне Льо Ге. В него се помещава и голяма библиотека от кестен.^[2]

Трапезарията е разположена от дясната страна на главния салон. На 20 януари 1989 г. в нея се състои закуската с френския президент Франсоа Митеран^[2], на която присъстват Блага Димитрова, Желю Желев, Николай Василев, Радой Ралин, Копринка Червенкова, акад. Алексей Шелудко, Стефан Продев, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Барух Шамлиев, Анжел Вагенщайн и Светлин Русев.

На втория етаж се намира министерският апартамент, който се ползва само от високопоставени гости.^[2]

По време на управлението на посланик Етиен дьо Понсен е извършен основен ремонт на сградата и градината.^[2]

От 1978 г. сградата е архитектурно-строителен художествен паметник на културата с местно значение, а от 1998 г. е с национално значение.^[4]