Респиратор
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Респираторът е средство за индивидуална защита на дихателните органи срещу попадане на аерозоли (прах, дим, мъгла) и/или вредни газове. Това е последното, и едновременно най-несигурното средство за защита. Използването на такива средства се налага от несъвършенството на технологичните процеси, на използваното оборудване и методите на организация на работата, което води до това, че въздухът на работните места може да бъде замърсен с вредни вещества.
Когато се използват за предпазване от инфекциозни заболявания, респираторите и маските могат да се използват многократно. Освен това са разработени и проверени начини за тяхната дезинфекция[2].
Концентрацията на въглероден диоксид във вдишвания въздух може да бъде по-висока от граничната стойност (0,5% = 5000 ppm[3]) и да достигне: респиратори за еднократна употреба 3,52% (сгъваем респиратор, средна стойност при 6 модела), 2,52% (чаша-подобен респиратор, средната стойност при 18 модела); концентрацията може да се повиши до 2,6% (противогази, респиратори за многократна употреба-полумаска[4]). Резултатите са подобни при други изследвания[5][6][7][8][9].
Това причинява главоболие[10]; и кожни заболявания[11] на лекарите, които използват респиратори в продължение на много часове.
Remove ads
История
Първите опити да се използват средства за защита от прах са правени преди много векове. Първият респиратор за защита от токсични газове с активен въглен е направен от Джон Стенхауз (шотландски химик, изучавал активния въглен). През 19 век са създадени първите работоспособни автономни дихателни апарати, широко използвани от планински спасители в условията на недостиг на кислород. Като цяло респираторите по това време са много несъвършени. Те били неудобни, филтрите или лошо пропускали въздуха, или пропускали праха, а вследствие на овлажняването на филтъра той бързо се задръствал, и с респираторите ставало трудно да се работи.
Един от първите документирани случаи на използване на респиратори за защита от прах е бил през 1871 г., когато английският фабричен инспектор Робърт Бейкър изисквал от работодателите работниците да използват респиратори[12].
Появата на химическите оръжия[13] по време на Първата световна война и ядрените оръжия по време на Втората световна война ускорява развитието на науката в тази област – необходима била сигурна защита от отровните газове и радиоактивния прах. В резултат на това са създадени ефективни филтри, улавящи газовете и аерозолите.
В края на 1960-те години в атомната индустрия в САЩ са открити случаи на заболявания при служители, които са използвали качествени респиратори с високоефективни филтри[15]. Специалистите разбират, че действителната надеждност на респираторите е значително по-ниска, отколкото се е смятало по-рано. Това кара изследователите да направят измерване на ефективността на респиратори с различни конструкции, и то не само в лабораториите, но и на работните места по време на работа[16]. Тези изследвания показват, че:
- Вредните вещества попадат под маската на първо място през пролуките между маската и лицето, а не през филтъра. Появата на тези хлабини и техните размери зависят от много обстоятелства (съответствие между маска и лице; правилно или неправилно поставяне; изхлузване (изместване) по време на работа). Случайното образуване и промяната на хлабините прави ефективността на респиратора случайна и непредвидима.
- При използване на респиратори на работните места размерите на появяващите се пролуки, средно взето, са много по-високи, отколкото при изпитванията в лабораторни условия. Поради това получените в лабораторията данни за ефективността не могат да се използват за оценка на ефективността на респираторите на работните места[16].
- Ефективността на респираторите много зависи от тяхната конструкция (на лицевата част, както и от наличието или отсъствието на свръхналягане под лицевата част при вдишване).
Резултатите от научните изследвания са се превърнали в основа за разработване на изискванията на законодателството за работодателя[17][18][19], и за написването на учебници за специалисти по индустриална хигиена.
Remove ads
Конструкция на респираторите
Има изолиращи и филтриращи респиратори. Филтриращите респиратори предоставят на работника въздух, който е подходящ за дишане, чрез пречистване на външния замърсен въздух с помощта на филтри. Те са в състояние да защитят работника тогава, когато във въздуха има достатъчно много кислород, и когато има филтри, които могат да уловят вредните газове.
Изолиращите респиратори получават годен за дишане въздух от източник, който е напълно независим от околната работната атмосфера. Автономните дихателни апарати използват резервоари със сгъстен въздух или с кислород, или химически източник на кислород. Шланговите изолиращи респиратори подават чистия въздух през маркуч. Изолиращите респиратори са по-надеждни, но са тежки, неудобни и скъпи.
За разделяне на дихателните органи от замърсения въздух на околната среда се използват различни лицеви части – полумаска, цели маски, пневмокостюми и други.
Лицева част тип четвъртмаска; очакван коефициент на защита – от порядъка на 5[1]
Лицева част тип полумаска; очакван коефициент на защита – от порядъка на 10[1]
Лицева част – цяла маска; очакван коефициент на защита – от порядъка на 50[1]
Лицева част тип „задустник“ (наустник); очакван коефициент на защита – от порядъка на 100
Въздухът може да постъпи под лицевата част за сметка на разреждането при вдишване или чрез принудително подаване отвън. В зависимост от лицевата част и начина на подаване на въздух респираторите от различни проекти осигуряват различна ефективност на защитата[1]. Ниската ефективност на респираторите, които нямат високо налягане под маската по време на вдишване, налага да се разработват респиратори с принудително подаване на въздух под лицева част.
Remove ads
Ефективност
За да може един респиратор да защити здравето на работника, той трябва да намали концентрацията на вредни вещества във вдишвания въздух до зададена степен. Ефективността на респираторите не е постоянна. В САЩ и Великобритания са правени измервания на ефективността по време на работа и резултатите от измерванията са подлагани на статистическа обработка. След това държавата публикува закони, които ограничават прилагането на респиратори от някои видове, така че повечето работници да са надеждно защитени в повечето случаи (макар и не винаги). През 2003 г. в САЩ са наложени ограничения – полумаска може да се използва при концентрация на вредни вещества, надвишаваща допустимата не повече от 10 пъти, а пълнолицева маска – до 50 пъти[1]. При по-голяма концентрация на вредни вещества работодателят е длъжен да осигури на служителите респиратори, при която въздухът се подава под маската под налягане отвън. Свръхналягането на въздуха под маската по време на вдишване не позволява на вредните вещества да проникнат през пролуките.
Ако се използва респиратор за защита от вредни газове, могат да възникнат сериозни проблеми с осигуряването на навременна подмяна на филтрите.[20][21] Когато вредното вещество няма миризма при концентрация, надвишаваща безопасната, използването на появата на миризма под маската като белег за нужда от навременна подмяна на противогазовите филтри е опасно.
Remove ads
Законови изисквания
Във всички развити страни има закони, които регулират начините за избор и използване на респираторите[24]. Не бива да се забравя, че от всички начини за защита на работниците респираторите са най-ненадеждни. Във Великобритания[18], Германия[19] и САЩ[25] законът задължава работодателя да намали концентрацията на вредни вещества във въздуха до минималната постижима по всички възможни начини, и едва след това да използва респиратори. Така например поради ниската надеждност на респираторите в минната индустрия на САЩ от работодателите строго се изисква да се намали запрашеността на въздуха до допустимата степен.
След това законите еднозначно установяват кога какви видове респиратори могат да бъдат използвани (работниците получават такива респиратори, които отговарят на условията на труд). И накрая, законите определят, че работодателят трябва да осигури използването на респиратори, защото неправилното прилагане може значително да намали ефективността на защитата. В САЩ е разработена инструкция за инспектори, показваща как да се проверява изпълнението на изискванията на стандарта[26].
В СССР и страните от Съвета за икономическа взаимопомощ е обръщано малко внимание на избора и прилагането на респиратори, не са изпълнявани изискванията на закона за избор на респиратори, често работниците са ползвали пословично недостатъчно ефективни респиратори. Тази ситуация се е запазила в Руската федерация[24] и Украйна. Работниците често се използват евтини респиратори (полумаска без принудително подаване на въздух) при работа в силно замърсена атмосфера, и така у тях могат да се развиват професионални заболявания (понякога нелечими и необратими, като силикоза и други)[27].
Remove ads
Учебни помагала
В САЩ[29][30][31], Великобритания[32], Канада[33] и Германия[34] са публикувани учебни помагала за използването на промишлени респиратори (избор и прилагане на респиратори при терористични актове и катастрофи[35]).
Проучването е повече от 30 хиляди компании показа, че респиратори, често неправилно се използва в малки организации[58].
Ниската надеждност на респираторите налага да се разработят начини за намаляване концентрацията на прах[59][60]. Това прави прилагането на средства за лична защита незадължителна в повечето случаи.
Remove ads
Вижте също
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads