Рикардо Самора

Рикардо Самора Мартинес (на испански: Ricardo Zamora Martínez) е испански футболен вратар от началото на ХХ век, национал, дългогодишен треньор по футбол. Състезавал се е за Еспаньол, Барселона и Реал Мадрид, а като мениджър е спечелил две титли на Испания с отбора на Атлетико Мадрид.

Рикардо Самора
Лична информация
Прякор	El Divino (Божественият)
Роден	Рикардо Самора Мартинес 21 януари 1901 г. Барселона, Испания
Починал	8 септември 1978 г. (77 г.) Барселона, Испания
Ръст	186 cm
Пост	Вратар
Юношески отбори
1914 – 1916 ФК Университари
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1916 – 1919 1919 – 1922 1922 – 1930 1930 – 1936 1937 – 1938 Еспаньол ФК Барселона Еспаньол Реал (Мадрид) Ница ? ? 26 82 ? (?) (?) (0) (0) (?)
Национален отбор
1920 – 1936 Испания 46 (0)
Треньор
1937 – 1938 1939 – 1940 1940 – 1946 1946 – 1949 1949 – 1951 1951 – 1952 1953 – 1955 1955 – 1957 1960 1961 Ница ФК Атлетико Мадрид ФК Атлетико Мадрид Селта Виго Депортиво Малага Испания Селта Виго Еспаньол Селта Виго Еспаньол
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Рикардо Самора в Общомедия

Познат по цял свят с прякора „El Divino“ (Божественият), негова запазена марка е било да се появява на терена с кърпа, шапка и бяло поло, което по-късно е копирано от няколко неговите съвременници. Става пословичен със смелостта си, като през 1929 г., докато играе за националния тим на Испания срещу Англия, получава тежка травма – счупване на гръдната кост, но продължава да играе до края на мача, въпреки силните болки, а Испания печели срещата с 4:3. Самора е останал в спомените и с грандиозното си спасяване в последната минута, в мача между Реал Мадрид и Барселона през 1936 година^[1].

Биография

Кариера като футболист

Еспаньол

Самора започва кариерата си при юношите на ФК Университари, а през 1916 година преминава в отбора на Еспаньол. Той е в основата на спечелването на шампионата на Каталуния през 1918 г., преди спор с един от директорите на клубада го накара да се прехвърли при местните съперници от ФК Барселона през 1919 година. След три успешни сезона в Барса той се завръща в Еспаньол през 1922 година.

На 2 февруари 1929 г., той прави своя дебют с Еспаньол в учредителната сезон на Ла Лига (Сега – Примера девисион). През същата година печели титлата на шампионата на Каталуня и вдига Купата на краля през 1929 година. След като изиграва 26 мача за Еспаньол, той се присъединява към Реал (Мадрид) през 1930 година.

ФК Барселона

Между 1919 и 1922 г. Самора е част от легендарния отбор на Барса, трениран от Джак Грийнуел. По време на престоя си в Барселона той печели с отбора шампионата на Каталуня три пъти, както и на два пъти Копа дел Рей.

Реал (Мадрид)

През 1930 г. подписва с Реал Мадрид. През сезон 1931 – 32 печели Ла Лига за първи път с „кралският“ клуб. През 1934 г. Франциско Бру поема поста на треньор в Реал и повежда Самора и компания към две Купи на Испания. През същата година побеждовот ФК Валенсия с 2 – 1. През 1936 г. е на вратата на Реал Мадрид при сблъсъка с Барселона на финала за Купата на страната. Въпреки че играят с десет души през по-голямата част от срещата, Реал побеждава Барса с 2:1 на стадион „Местая“.

Кариера като треньор

През 1939 г. е назначен за треньор на Атлетико Мадрид (по това време клуба се нарича Атлетик Aviación). Със Самора начело като мениджър, клубът печели първата си Ла Лига през 1940 г., и я защитава през 1941 година. През 1946 г. той се премества в клуба Селта Виго, и през зезон 1947 – 48 стига с отбора до четвърто място в Примера дивисион. През юни 1952 г. е треньор на националите на Испания, водейки ги в два мача. По-късно се завръща в Селта, а по-късно е треньор на два пъти и на Еспаньол.

Проблеми

Самора често е бил обект на спорове. Твърдяло се, че е пиел доста коняк и пушел до три пакета цигари на ден. По време на Олимпийските игри през 1920 година, той е изгонен в мача срещу Италия след удар срещу противник, а на връщане от същия турнир е арестуван и глобен за опит за контрабанда на хавански пури^[2].

Явните политически пристрастия на Самора също били предмет на дебат и спорове. Въпреки че играе редовно за националния отбор на Каталония, той е обвинен в отричане на каталунския национализъм, защото прекарва по-голямата част от кариерата си в отборите на Еспаньол и Реал Мадрид.

През 1934 г. е удостоен с „Ордена на Републиката“ от съименника си Нисето Алкала-Самора, президент на Втората Испанската република, но по време на Испанската гражданска война той е използван от Националистическите пропагандатори за тяхната кауза.

През 1950 той е удостоен с ордена „Голям кръст“ от испанския диктатор Франсиско Франко^[3].

Признание

На негово име е кръстена наградата за най-добър вратар на Примера дивисион (Ricardo Zamora Trophy), която се дава в края на всеки сезон, избран за един от най-великите играчи на ХХ век от списание „Soccer World“.

Избран е за най-добър вратар на Световното първенство по футбол през 1934 година.

Вижте също

• Реал (Мадрид)