Римлянката Лукреция

Римлянката Лукреция

Картина на Пармиджанино
Година	1540 г.
Техника	маслени бои върху дърво
Размери	68 × 52 cm
Изложена	Музей Каподимонте, Неапол, Италия

История

Според Джорджо Вазари картината е последната и най-добра творба на Пармиджанино.

Една Лукреция е записана в инвентара на картините на херцог Ранучо I Фарнезе от края на 16 век, но в описанието на херцогския дворец от 1670 г. се появяват записани две картини на Пармиджанино с име Лукреция – едната в Залата за аудиенция, а другата в Залата на любовта.

Като част от Колекция „Фарнезе“, наследена от крал Карлос III, картината пристига в Неапол между 1735 и 1739 г.

Remove ads

Описание

Тит Ливий в своята книга „Историята на Рим“ описва самоубийството на изнасилената от Секст Тарквиний римлянка Лукреция, дъщеря на консула Спурий Лукреций Триципитин и съпруга на патриция Луций Тарквиний Колатин. Това е епизод от римската история, причинил избухването на въстание начело с Луций Тарквиний Колатин и Луций Юний Брут, което слага край на царското господство и поставя началото на Римската република, основана през 509 г. пр.н.е.

На своята картина Пармиджанино изобразява Лукреция само до половината на тялото, с вдигната глава и с поглед отправен към небето, при самоубийството ѝ. Виждаме оголена една от гърдите ѝ, а другата е покрита от бяла туника и златна лента, захваната с медальон с образа на Диана (символ на целомъдрието). Лукреция е забила кама в плътта си, за да измие със собствената си смърт срамното петно от преживяното насилие.

Профилът на момичето е много чист и полупрозрачен като порцелан, изпъстрен от реалистични визуални ефекти като зачервените брадичка, буза и ухо. Прическата е изключително изискана, с оплетки, навити над шията, украсени с ленти, златни нишки и огърлици от перли, с различни цветови нюанси.

В жеста на Лукреция се забелязва твърда ръката, държаща кама, и образ, несъответстващ на драматичното усещане за болка. Римлянката отива към края си със спокоен ритуал, сякаш е актриса, която играе роля. Това прави образа по-абстрактен и възвишен, а също така смекчава очевидните еротични компоненти.

Remove ads

Източници

Luisa Viola, Parmigianino, Grafiche Step editrice, Parma 2007.
Mario Di Giampaolo ed Elisabetta Fadda, Parmigianino, Keybook, Santarcangelo di Romagna 2002. ISBN 88-18-02236-9

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lucrezia romana (Parmigianino) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.