Робер Делоне

Робер Делоне (на френски: Robert Delaunay) е френски художник, един от основоположниците (заедно със съпругата си Соня Терк-Делоне) на нов арт-стил – „Орфизъм“.

Робер Делоне Robert Delaunay
френски художник орфист
Автопортрет, 1905 – 1906 г.
Роден	12 април 1885 г. Париж, Франция
Починал	25 октомври 1941 г. (56 г.) Монпелие, Франция
Погребан	Франция
Националност	Франция
Кариера в изкуството
Стил	експресионизъм, орфизъм
Жанр	абстракционизъм,[1][2] натюрморт[2]
Повлиян	Пол Сезан
Семейство
Съпруга	Соня Делоне
Деца	Чарлз Делоне
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Робер Делоне в Общомедия

Биография

Робер Делоне е роден през 1885 година в Париж. Родителите му се развеждат, когато е малък и чичо му се грижи за него. След военната служба, през 1908 година се запознава с пристигналата от Одеса Соня Терк, а през 1910 година се женят.

През 1908 година двамата стават членове на групата „Златно сечение“. В 1911 година Делоне участва в изложба на групата „Синият ездач“ (Der Blaue Reiter) в Мюнхен.

В годините на Първата световна война семейството живее в Испания и Португалия, а през 1921 година се завръща в Париж.

В 1937 година Робер и Соня Делоне заедно участвали в проектирането на Световното изложение в Париж.

В началото на Втората световна война се укриват в Оверн, но Робер се разболява от рак и скоро умира.

Синът на Робер и Соня, Чарлз Делоне (1911 – 1988) е пропагандист и историк на джаза.

Творчество

Започва под влияние на постимпресионистите, преди всичко на Пол Сезан. Има силно чувство за движение и ритъм. От 1912 година заедно със Соня Терк-Делоне преминават от кубизъм към своеобразен маниер абстрактна живопис, която Гийом Аполинер нарекъл „Орфизъм“.

В естетическите концепции на Делоне, за разлика от теориите на основоположниците на абстракционизма Кандински и Мондриан, отрича идеалистическата им философия. Основна задача на абстракционизма за художника представлява изследване на динамичните качества на цвета и други свойства на художествените похвати. Делоне е близък със „Синият ездач“, пишел си с Василий Кандински и Аугуст Маке.

Делоне е автор на теории за живописта, една от тях („За светлината“, 1912) е преведена на немски език от Паул Клее и публикувана в списание „Sturm“ (1913).