Родопа (провинция)

Родопа (на гръцки: Ῥοδόπη, Ἐπαρχία Ῥοδόπης; на латински: Rhodopa, Rhodope) е късноримска и византийска провинция ок. 293 – 640-те г.

Вижте пояснителната страница за други значения на Родопи.

---

Родопа
294 – VII век
Родопа на картата на Тракийския диоцез, ок. 400 г.
Административни данни
Столица	Траянополис

История

Провинцията е основана по времето на император Диоклециан. Тя се е разполагала на северното крайбрежие на Егейско море. Родопа влизала в състава на Тракийския диоцез^[1] и се простирала по дължината на едноименния хребет, покривала част от съвременна Западна Тракия (Гърция) и Югозападна България. Провинцията се управлявала от наместник (на латински: Praeses), чиято столица бил Траянополис.

Съгласно географския труд Synecdemus в състава на провинцията влизали следните по-големи градове – Марония, Максимианополис (Мосинопол), Никополис, Кереопиргос (неизвестно местоположение) и Топерос.

Провинцията съществува до 7 век, като църковна област тя се съхранява до 12 век.