Рони Петерсон
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Бенгт Рони Петерсон (на шведски: Bengt Ronnie Peterson, произнася се: rɔni ˈpɛtɛʂon) е шведски автомобилен състезател, пилот от Формула 1. Един от най-обичаните пилоти от Формула 1 през 70-те години на 20. век.
Умира на 11 септември 1978 година, когато е на 34-годишна възраст, от тежки наранявания, причинени от състезателен инцидент на пистата Монца, Италия. Въпреки своята кончина, Рони става (посмъртно) вицешампион на Формула 1 за 1978 година.
Remove ads
Биография
Роден е на 14 февруари 1944 г. е в квартал Алмбю на град Йоребру, Швеция.
Петерсон започва кариерата си в картинг състезания, традиционна дисциплина, където мнозина от пилотите започват кариерата си в моторните спортове. След като спечелва няколко титли по картинг, включително и две шведски титли през 1963 и 1964 г., Рони се премества в по-голямата Формула 3, където печели престижното състезание за Голямата награда на Монако през 1969 година.
По-късно същата година спечелва европейския шампионат на Формула 3, след което получава покана от екипа от Формула 1 – Марч, да се премести във Формула 1, която покана приема веднага.
След като престоява в екипа три години и спечелва пет подиума, всичките през 1971 година (включително и подиум за ГП на Германия 1972), Петерсон се присъединява към екипа на Колин Чапман - Лотус през 1973 година, партнирайки си със защитаващия своята шампионска титла бразилски пилот Емерсон Фитипалди. По време на първите си два сезона с екипа на Лотус шведът спечелва седем победи, постигайки собствен рекорд от спечелени 52 точки в шампионата през 1973 година.
След много слаб сезон през 1975 година, в който шведът не постига нито една победа или подиум, и след само едно състезание за Лотус в ГП на Бразилия 1976, където не завършва след контакт с Марио Андрети, Рони преминава обратно в Марч, за който печели победа в състезанието за Голямата награда на Италия.
След като прекарва 1977 година във британския тим „Тирел“, където записва само едно трето място в Золдер, шведът се премества обратно в Лотус, където е втори пилот след лидера Андрети.
През 1978 година Петерсон печели две победи през сезона, на пистите Килами в ЮАР и Остеррайхринг в Австрия.
Remove ads
Смърт
Състезанието за Голямата награда на Италия през месец септември 1978 е последното за Рони. Той поврежда непоправимо своя Лотус 79 на тренировката и се налага да се състезва в създадения за по-дребния Андрети болид, който не му е удобен.
В дните след състезанието много пилоти заявяват, че зелената светлина за старт е светнала твърде рано, и колите на задните редове стартират в движение, което води до скупчване на първия шикан. Четиримата най-предни състезатели, Андрети, Жил Вилньов, Жан-Пиер Жабуй и Ники Лауда, са достатъчно далеч, но Петерсон стартира лошо от третия ред на решетката и веднага е подминат от Алън Джоунс, Жак-Анри Лафит и Джон Уотсън. Джоди Шектър и Рикардо Патрезе, стартиращи 10-и и 12-и, минават през линията на завоя, Шектър се връща на пистата доста пред групата, но Патрезе се връща точно пред Джеймс Хънт, който финтира наляво и се сблъсква с Питърсон, Виторио Брамбила, Карлос Ройтеман, Ханс-Йоахим Щук, Патрик Депайе, Дидие Пирони, Дерек Дейли, Клей Регацони и Брет Лънгър.
Лотусът на Рони се блъска силно в мантинелите и се запалва, преди да отскочи обратно в средата на пистата. Той е хванат в капан в горящата развалина, но Хънт, Регацони и Депайе успяват да го освободят с леки изгаряния, докато маршалите на трасето гасят колата. Той е извлечен и положен в средата на пистата в пълно съзнание, но с тежки наранявания на крака. По-късно Хънт казва, че е спрял Питърсън да си гледа краката, за да му спести допълнителни страдания. В този момент по-лошо е положението за Брамбила, който е ударен по главата от летящо колело и е в кома в колата си. Брамбила е сериозно наранен и се състезава във Формула 1 цяла година по-късно. Рони и другите ранени пилоти са откарани в болница в Милано. Състезанието е подновено, след като пистата е почистена. Рентгеновите снимки на Питърсон показват, че има около 27 фрактури на краката и стъпалата. След обсъждане с него е изпратен в интензивно отделение за операция. През нощта състоянието му се влошава и той е диагностициран с мастна емболия. На сутринта е диагностицирана пълна бъбречна недостатъчност. Обявен е за мъртъв в 9:55 сутринта на 11 септември 1978 г.
На неговото погребение присъстват Кен Тирел, Колин Чапман, Джеймс Хънт, Джоди Шектър, Джон Уотсън, Емерсон Фитипалди, Гунар Нилсон и Ники Лауда, които носят ковчега.
Съпругата на Петерсон, Барбро не успява да преодолее смъртта му и се самоубива на 19 декември 1987. Погребана е до Рони в гроба на семейство Петерсон в Йоребру. Тя и Рони имат една дъщеря на име Нина Луиз (кръстена на съпругата на Йохен Ринт), родена през ноември 1975.
Remove ads
Почит
По време на Голямата награда на Монако 2014, шведският пилот Маркус Ериксон отдава почит към Петерсон, носейки специален шлем, използван преди това от Рони.
Резултати и класиране
(Стартове, означени с удебелен шрифт, указват пол-позишън; състезания означени с италик - НБО)
Remove ads
Външни препратки
Източници
- Рони Петерсон, профил в ESPN F1 // Посетен на 28 декември 2013.[неработеща препратка]
Вижте също
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads