Ростислав (Великоморавия)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Ростислав (на словашки: Rastislav; на чешки: Rostislav; на латински: Rastiz; на гръцки: Ραστισλάβος) (починал след 870), е вторият княз на Великоморавия между 846 и 870 година.[1][2] Ростислав развива управлението си и успява да отбие франкско нападение през 855.[3] Благодарение на инициативата на Ростислав, Кирил и Методий, изпратени от византийския император Михаил III през 863 г., превеждат най-значимите християнски литургични книги на църковнославянски език.[4] Ростислав е детрониран от племенника си Святополк I, който го предава на франките.[5]
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ростислав.
Remove ads
Ранни дни
Според Фулденските анали, Ростислав е племенник на Моймир I, първият владетел на Моравия.[6][7] Биографията му преди 846 г. е неизвестна, но се смята, че Ростислав е бил заложник в двора на Лудвиг Немски.[6] През 846, Лудвиг Немски нахлува в Моравия, детронира Моймир I и назначава Ростислав като дук на Моравия.[8] Предполага се, че Ростислав е приел християнството преди да приеме титлата. Сигурно е, че Ростислав е покръстен най-късно през 846, като част от условията за признаването му от Източнофранкското кралство.[8][9]
Remove ads
Независимост
През първите осем години след обявяването на Ростислав за управник на Моравия, няма свидетелства за бунт в провинцията.[6] Най-вероятно той е останал верен на Лудвиг Немски. През този период, Ростислав печели територии на изток и Моравия достига до граница с Първата българска империя.[10] Според Бертинските летописи, през 853 Карл Плешиви подкупва българите да се съюзят със славяните (вероятно Моравия) и да нападнат заедно земите на Лудвиг Немски.[11] Съюзът предполага, че по това време Ростислав е достатъчно силен, за да оспори франкското владичество. [12]
През 855 Източнофранкският крал събира огромна армия, за да нападне Моравия.[13][14] Тя обаче бива спряна пред стените на една от крепостите на Ростислав, може би Микулчице (днес в границите на Чешката република).[15] Неподготвен за продължителна обсада, Лудвиг Немски е принуден да се оттегли от региона.[16] По време на оттеглянето, армията на Лудвиг Немски разбива моравска войска, която атакува лагера му.[17] Въпреки това, моравците преследват източнофранките и завземат голяма част от земите и имуществото им по течението на река Дунав.[17]
Remove ads
Моравска мисия
След 860, Ростислав изпраща послание до папа Николай I, молейки го за „наставник“, който да осигури задълбочаването на християнската вяра във Великоморавия, както и да проведе обучение местни свещеници. Ростислав се възползва от ситуация в която цялата Епархия Пасау изпада в хаос след смъртта на епископ Хартвиг. Изпращането на наставника е само първата стъпка по пътя на създаването на независима църковна организация в Моравия.[18] Папата обаче се нуждае от съюз с Лудвиг Немски и не предприема нищо, което би могло да застраши Баварската Епархия и да разсърди източнофранкския крал. Отговорът му до Ростислав най-вероятно е бил отрицателен.[18]
След провала в Рим, Ростислав изпраща послание до византийския император Михаил III, който приема неговата покана и изпраща мисия в Моравия, водена от един от най-прочутите византийски философи, Константин, и брат му Методий.[19]
"Като пристигна в Моравия (Константин), Ростислав го прие с големи почести и като събра ученици, даде му ги да ги учи. В кратко време той преведе целия църковен чин и ги научи на утренната, часовете, вечернята, повечерието и литургията. И тогава според пророческите думи „отвориха се ушите на глухите“, та чуха думите на Писанието, и „езикът на гъгнивите стана ясен“. И Бог се зарадва на това, а дяволът бе посрамен. „
— Пространно житие на Константин-Кирил
Няколкогодишните усилия на Кирил и Методий полагат основите на създаването на независима църковна организация в Моравия.[20]
Конфликт с Източнофранкската империя
През август 864, Лудвиг Немски преминава река Дунав и нахлува във Великоморавия. Армиите му обкръжават войската на Ростислав, укрепила се в крепостта Довин (може би Девин).[21] Ростислав е принуден да признае върховенството на Източнофранкската империя и да позволи завръщането на латинските свещеници. Въпреки това, мисията на Кирил и Методий продължава.
Лудвиг Немски не е задоволен от политическата ситуация и през 869 напада отново. По това време, папата признава Методий за Мораво-Панонски епископ и по този начин признава мисията и независимостта на Великоморавия от Източнофранкската империя.
Remove ads
Последните години на Ростислав
През 868, синът на Лудвиг Немски, Карломан, провежда две успешни кампании срещу Ростислав и се завръща с плячка.[22] През август самият Лудвиг Немски планира инвазия в Моравия, но заболява внезапно. Най-малкият му син, Карл Дебели, напада крепостта на Ростислав и опожарява всичките му укрепления, заграбва съкровища и разбива всички войски, които среща.[23] Според Фулденските анали, Ростислав подарява старата си столица на племенника Святополк и управлява от „неописуемата си крепост“, най-вероятно Микулчице.[22] През 869 папа Адриан II обявява Методий за архиепископ на Сирмиум (Сремска Митровица в днешна Сърбия) и папски легат на всички славяни живеещи в земите на Ростислав, Святополк и Коцел.[24][25]
По същото време Святополк влиза в преговори с Карломан без знанието на Ростислав и приема върховенството на Източнофранкския крал над земите си и своята особа. Ростислав „е извън кожата си от гняв“ когато научава за предателството на племенника си, и планира убийството на Святополк. Той обаче е предупреден за кроежа и избягва убийството под претекста, че отива на лов. Когато Ростислав тръгва с верните си хора да преследва племенника си, бива заловен и изпратен окован във вериги на Карломан.
Карломан нахлува в земите на Ростислав и превзема всичките му крепости. Окован във вериги, Ростислав се изправя пред Лудвиг Немски и е обвинен в измяна. Ростислав е ослепен и умира в затвор в Регенсбург. Канонизиран е за светец от чешката и словашка православни църкви през 1994.
Remove ads
Произход на името му
Формата на неговото име („раст-“) доказва факта, че той е роден някъде в днешна Централна Словакия. Докато раст означавало „раста“, а слав на славянски език слава, името Ростислав може да се преведе като Растяща слава.
Източници
Библиография
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads