Рудолф Ойкен

Рудолф Кристоф Ойкен (на немски: Rudolf Christoph Eucken) е германски философ, носител на Нобелова награда за литература за 1908 г.

Рудолф Ойкен Rudolf Eucken
германски философ
Роден	5 януари 1846 г. Аурих, Кралство Хановер
Починал	15 септември 1926 г. (80 г.) Йена, Германия
Погребан	Аурих, Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил в	Гьотингенски университет Хумболтов университет на Берлин
Работил в	Йенски университет Харвардски университет Базелски университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на 19 век
Награди	Нобелова награда за литература, 1908
Повлиян	Аристотел, Тома Аквински, Херман Лоце, Тренделенбург
Подпис
Рудолф Ойкен в Общомедия

Биография

Роден е на 5 януари 1846 г. в Аурих, Кралство Хановер, в семейството на Амо Бакер Ойкен, който работи в пощенско ведомство, и Ида Мария Ойкен, добре образована религиозна жена, дъщеря на свещеник. През ранните години на Рудолф умират неговият баща и единственият му, по-малък брат. След смъртта на баща му в семейството на Рудолф настъпват финансови затруднения. Въпреки това младият Рудолф Ойкен получава добро образование. Той започва да се интересува от философия и религия по време на своето гимназиално обучение. След това отива да учи в Университета в Гьотинген, където изучава древна история и класическа философия. Важен период от живота на Рудолф Ойкен е времето, когато следва в Берлинския университет. Там той е вдъхновен от срещата си с философа Адолф Тренделенбург. Тренделенбург е почитател на философските идеи на Аристотел и неговият начин на мислене по-късно оказва въздействие върху произведенията на Рудолф Ойкен. След като завършва, той защитава докторат по философия в Гьотингенския университет.

В годините след завършването на висшето си образование Ойкен работи като гимназиален учител, а през 1871 г. започва работа като професор по философия в университета в град Базел, Швейцария. През времето, когато работи като преподавател в Базелския университет, Ойкен пише едно от своите най-известни произведения – „Методът на Аристотеловото проучване“.

През 1874 г. става професор по философия в Йенския университет, където преподава до 1920 г. През времето което прекарва там, той пише книгата „Основни концепции на съвременната философска мисъл“ („Die Grundbegriffe der Gegenwart“, 1878), която по-късно е преработена от него и публикувана под заглавието „Основни направления в съвременната мисъл“ („Geistige Stromungen der Gegenwart“, 1908). Друга известна негова книга излиза през 1890 г. – „Възгледи за живота на великите мислители“.

За разлика от произведенията на Рудолф Ойкен, които той пише през първите две десетилетия от писателската си кариера, в по-късните му произведения след 1890 г. липсва историческия елемент, характерен за по-ранното му творчество. В произведенията му след 1890 г. основно място заемат религията и моралните ценности. Писателят посвещава своето творчество на описанието на човешката душевност: човекът има душа и неговото битие в света е връзка между природата и духа. Човекът трябва да превъзмогне недуховното си естество посредством постоянни усилия и да живее в духовното. Рудолф Ойкен нарича това усилие етична борба.

През 1908 г. Рудолф Ойкен е отличен с Нобелова награда за литература „за сериозното търсене на истината, за всепроникващата сила на мисълта му, за широкия му кръгозор, за живостта и убедителността, с които защитава и развива идеалистичната философия“. Получаването на литературната награда от философ е сравнително неочаквано и това, че Ойкен става лауреат на Нобеловата награда за литература, допълнително популяризира идеите, описани в книгите му.

През годините след получаването на наградата Ойкен изнася лекции по философия в някои от най-престижните висши учебни заведения по това време. През 1911 г. чете лекции в Англия, а на следващата година прекартва шест месеца в Харвардския университет. В САЩ философът чете лекции в Смит колидж към Лоуелския институт в Бостън и в Колумбийския университет, където Никълъс Мюрей Батлър, тогавашния президент на университета, организира банкет в негова и на Анри Бергсон чест. При това пътуване Ойкен се запознава с Андрю Карнеги и Теодор Рузвелт.

Ойкен се готви да замине за Япония и Китай, но внезапното начало на Първата световна война осуетява плановете му. По време на войната философът осъжда Англия, обвинявайки я в „зверски егоизъм“, и прави опити да докаже, че Германия не носи отговорност.

През 1916 г. е избран за почетен гражданин на Йена.

Умира на 15 септември 1926 г. в Йена на 80-годишна възраст.

Семейство

През 1882 г. Ойкен се жени за Ирене Пасов, от която има дъщеря и двама сина.

Библиография

Някои от по-известните му произведения са:

• Die Methode der aristotelischen Forschung (Методът на Аристотеловото проучване) (1872)
• Die Lebensanschauungen der großen Denker (Възгледи за живота на великите мислители) (1890)
• Der Kampf um einen geistigen Lebensinhalt (Борбата за духовен живот) (1896)
• Der Wahrheitsgehalt der Religion (Истината на религията) (1901)
• Grundlinien einer neuen Lebensanschauung (Основа и идеал на живота) (1907)
• Geistige Strömungen der Gegenwart (Основни направления в съвременната мисъл) (1908)

Външни препратки

• ((en)) Биография на Рудолф Ойкен на страницата на Нобеловите награди
• ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Рудолф Ойкен, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
• Биография на български Архив на оригинала от 2007-10-23 в Wayback Machine.