From Wikipedia, the free encyclopedia
Румелийският еялет (на османски турски: ایالت روم ایلی)[1] или Румелийско бейлербейство[2] е еялет (до 1590 година се използва терминът бейлербейство[3]) в Османската империя. Център на еялета е първо Одрин (1362/1365-1530), после София (1530–1836), а след това Битоля (1836–1867).[2] Съществува от 1365 до 1867 година, когато Османската империя унифицира административното си разделение с употребата на вилаетите. Румелийският еялет обхваща около 124 430 km2 в XIX век.[4]
Мурад I създава голямото административно разделение на султаната на две бейлербейства в Румелия и Анадола около 1365 година.[5] Първият бейлербей на Румелия е Лала Шахин.[6][7] Първоначално Румелийският еялет обхваща всички територии на империята в Европа до създаването и на други еялети – Джезаир в 1533, Будински еялет в 1541 и Босненски еялет в 1580 година.[6][7] В средата на XV век център на Румелийското бейлербейство става София.[8] През XVII в. в Румелия има всичко 1075 зиаметлии и 8194 тимариоти.
В XVIII век Битоля се налага като алтернативно седалище на еялета и в 1836 година става негова столица. В същото време реформите от Танзимата с цел модернизиране на Османската империя, разделят новите еялети на Скопски санджак, Янински и Солунски еялет, а територията на Румелийския еялет е значително намалена до няколко провинции около Битоля. Еялетите съществуват до 1867 година, когато при преминаването към унифициращата административна система на вилаетите, Румелийски еялет става част от новосъздадения Солунски вилает.[6][9][10]
Според списък от 1475 година в ранната Османската империя има 17 подчинени на румелийския валия санджакбейове.[6]. По-късен австрийски документ съобщава, че през 1812 румелийските санджаци вече са 26[11]:
До 1829 г. в този еялет се администрират и градовете на левия бряг на Дунав Браила, Гюргево и Турнул, обединени в т.нар. Куле кааза. Според официалното салнаме от 1847 година Румелийският еялет включва и Костурски санджак.[6]
| Име | Години |
|---|---|
| Лала Шахин | около 1365 – ? |
| ? | |
| Тимурташ бей | 1385[12] |
| ? | |
| Мустафа бей | 1421[13] |
| ? | |
| Касим паша | 1443[14] |
| ? | |
| Саръ Ахмед паша | 1714[15] |
| ? | |
| Хаджи Мустафа паша | 1797[16] |
| ? | |
| Кьосе Ахмед Зекерия паша | 1836 – март 1840 |
| ? | |
| Мехмед Дилавер паша | май – юли 1840 |
| Юсуф Мухлис паша Серезли | юли 1840 – февруари 1842 |
| Якуб паша Кара Османзаде | февруари 1842 – февруари 1843 |
| Мустафа Нури паша Съркатиби | февруари 1843 – юли 1843 |
| Мехмед Саид паша Мирза | август 1843 – септември 1844 |
| Мехмед Зияедин паша Мезарджъзаде | септември 1844 – октомври 1845 |
| ? | |
| Йомер паша Къзълхисарлъ | декември 1845 – януари 1847 |
| Мехмед Зияедин паша Мезарджъзаде | януари 1847 – септември 1848 |
| Мехмед Емин паша Мюхендис | декември 1847 (вероятно 48) – юни 1849 |
| Асаф паша | септември 1848 – август 1854 |
| Мехмед Решид паша Бошнакзаде | август 1854 – септември 1855 |
| Йомер паша Къзълхисарлъ | септември 1855 – септември 1856 |
| Мехмед Хуршид паша Арнавуд | септември 1856 – май 1857 |
| Ахмед Назър паша | май 1857 – октомври 1857 |
| ? | |
| Исмаил паша Черкез | януари 1860 – май 1861 |
| Абдулкерим Надир паша | юни 1861 – февруари 1864 |
| Али паша Кютахялъ | февруари 1864 – август 1864 |
| Хюсеин Хюсню паша | август 1864 – януари 1865 |
| ? | |
| Мехмед Тефик паша Ташджъзаде | септември 1866 – юни 1867 |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
.png)