СУ-100

СУ-100 е самоходно оръдие, разработено в СССР в края на Втората световна война. Предназначено е да унищожава вражески танкове, но може да служи и като артилерийска установка. Произвеждано е в много големи количества и продължава да служи до днес в много от армиите по света.

СУ-100
СУ-100 в Беларуски музей
Тактико-технически данни
Националност	Съветски съюз
Тип	самоходно противотанково оръдие
История на производство и служба
Произвеждан	1944 - 1950 г.
Брой произведени	2500 (до май 1945 г.)
На въоръжение	1944 - до днес
На въоръжение при	Съветски съюз Беларус България Египет Куба Монголия и други
Габаритни характеристики
Тегло	31,6 t
Дължина	9,45 m
Ширина	3,00 m
Височина	2,25 m
Броня и въоръжение
Броня (челна)	75 мм
Броня (странична)	45 мм
Основно въоръжение	100-мм оръдие Д-10С
Технически данни
Силова установка	дизелов 12-цилиндров В-2-34 500 к.с. (370 kW)
Окачване	тип Кристи
Макс. скорост	48 km/h (по шосе)
Запас от ход	320  km (по шосе)
Екипаж	4
СУ-100 в Общомедия

История

Оръдието СУ-85, което до този момент е на служба в Червената армия, се оказва уязвимо и ненадеждно. То е създадено на базата на шаси от танк Т-34/85 с голяма бронирана надстройка. Осемдесет и петмилиметровото оръдие е било поставено в специална стоманена сфера. СУ-100 има подобен дизайн, но бронята му е по-дебела, има по-голям запас от ход, наблюдателната купола на командира е разположена на по-висока позиция и осигурява по-добра видимост. Новото въоръжение е усъвършенствано 100-мм оръдие Д-10 с висока степен на преодоляване на бронирани препятствия. Първият прототип е проектиран и създаден под ръководството на Лев Горлицки в Уралския Тежък Машиностроителен Завод в Екатеринбург. Обект 138 е бързо е одобрен след тестовете и в края на 1944 започва серийно производство. СУ-100 е способно да пробие вертикална бронирана плоча с дебелина 125 мм от разстояние до 2000 метра. До май 1945 са произведени около 2500 самоходни установки, като производството продължава до 1950.

Употреба

СУ-100 е било употребявано в много конфликти след Втората световна война. Египет и Сирия го използват в сраженията си срещу Израел през 1956, 1967 и 1973. Употребявано е и по време на конфликтите в Ангола, а също и по време на Войната в Залива през 1991.

Оператори

• Куба
• Монголия
• Русия (складирани)
• Сирия
• Судан
• Сърбия

Източници

• „World War II Tanks“, Terry J. Gander, HarperCollins Publishers, 1995
• СУ-100 www.wwIIvehicles.com