Салют-7

From Wikipedia, the free encyclopedia

Салют-7
Remove ads

Салют-7 е съветска орбитална станция престояла ниска околоземна орбита в периода април от 1982 до февруари 1991 година.[1] Предназначена е за провеждане на научни, технологични, биологични и медицински изследвания в условията на безтегловност. Последната станция от серията „Салют“.

Бързи факти Характеристика на станцията, Позивна ...
Remove ads

История

Орбиталната станция „Салют-7“ е създадена за продължаване на научните изследвания в космоса, започнати на предишните станции от серията „Салют“. Станцията „Салют-7“ е модернизирана в сравнение с предшестващата я „Салют-6“ и разчетена за по-дълъг период на експлоатация (до 5 години). Предният и скачващ възел е усилен за прием на тежки спътници от серията „Космос“, увеличен е обема на вътрешното обитаемо пространство, подобрени са битовите условия за екипажа на станцията. В сравнение с предните станции са монтирани допълнителни слънчеви батерии. За излизания в открития космос, на станцията „Салют-7“ се използват усъвършенствани скафандри Орлан, които са разчетени до 6,5 часа работа в открития космос.

Remove ads

Устройство

Станцията „Салют-7“ се състои от три цилиндрични отсека, съединени помежду си с конични преходи.

  • Дължина – около 16 m
  • Mаксимален диаметър – 4.15 m
  • Обитаем обем – 90 m³
  • Тегло при изстрелването – 19 824 kg
  • Ракета-носител – Протон (три степени)
  • Орбитален наклон – 51.6°
  • Разпереност на слънчевите батерии – 17 m
  • Площ на слънчевите панели – 51 m²
  • Брой слънчеви панели – 3
  • Електрическа наличност – 4.5 kW
  • Снабдителни кораби – „Союз Т“, „Прогрес“, ТСК (космически кораб)
  • Скачваща система „Игла“ или ръчно
  • Брой скачващи възли – 2
  • Пилотирани мисии – 12
  • Непилотирани мисии – 15
  • Основни (дълговременни) мисии – 6
  • Брой главни двигатели – 2
  • Тяга на основния двигател – (всеки) по 300 kg (2.9 kN)

За времето на експлоатация на станцията „Салют-7“ са работили 6 основни екипажа и 5 посетителски експедиции. В състава на посетителски експедицие влизали: първите космонавти на Франция и Индия. Всичко на станцията са работили: 21 космонавта, три космонавта по два пъти и един три.

Към станцията са летели 11 пилотирани кораби „Союз Т“, 12 товарни кораба „Прогрес“ и 3 товарни кораба серия ТСК под името „Космос“.

Продължителността на най-дългите експедиции на станцията „Салют-7“: са 211 и 237 денонощия.

От станцията „Салют-7“ са осъществени 13 излизания в открития космос, с обща продължителност 48 часа 33 минути.

Thumb
Макет на станцията „Салют-7“ със скачените кораби „Союз“ и „Прогрес“. Снимка 1985 г.
Remove ads

Особености на полета

Thumb
Салют-7 и Космос 1686

ТСК-4 („Космос-1686“) е изстрелян на 27 септември 1985 г., скачен за станцията на 2 октомври 1985 г. С помощта на своите двигатели орбитата на станцията е качена на височина 495 км.

Модулът служил и като „камион“, доставяйки на борда и около 4322 кг материали и специално оборудване – агрегати на системите за обезпечаване на газовия състав и жизненото обезпечаване, контейнери с храна, вода, дрехи, резервни батерии, кабели, бордова документация, научна апаратура, включително подвижната ферма „Маяк“.

В резервоарите на ТСК имало 1550 кг гориво за поддържане орбитата на станцията „Салют-7“, нейната ориентация и стабилизация. Всички тези функции след скачването на „Космос-1686“ се прехвърлят на модула. Значителен принос модулът има и в системата на електрозахранване, които предава на „Салют-7“ (1.1 кВт електроенергия).

Но най-важното е научното оборудване с маса 1255 кг. Апаратурата е предназначена за провеждане на повече от 200 експеримента. Военно-приложния оптически комплекс „Пион-К“ с лазерно-електронен телескоп (разработен от КБ „Фотон“ КОМО) е предназначен за оптически наблюдения с висока резолюция, а също така за изпълнение на програмата „Октант“ в интерес на системите за контрол на космическото пространство и противоракетната отбрана. Планирани са за наблюдение на различни обекти на Земята (експеримент „Повърхност“), на повърхността на океана („Зебра“) и летящи обекти в атмосферата („Обвивка“).

За провеждане на военно-приложни изследвания на спектралните характеристики на радиационния фон на Земята в инфрачервения диапазон е предназначен масрадиоспектрометър на Фурие МРСФ-ИК. Специални ъглови отражатели, които е трябвало да се изстрелват от модула, при работа заедно с „Пион-К“ служили за отработка на методите за контрол на космическото пространство и противоракетната отбрана.

Thumb
Екипажът на 1-ва основна експедиция на марка от СССР (1983)

За провеждане на „граждански“ експерименти на ТКС-М имало следната научна апаратура:

  • Радиометър „Озон“ – разработен е от Ленинградския държавен университет и КБ „Интеграл“. Предназначен е за изследване на слънчевата радиация и концентрация на озона на височина 15 – 70 км.
  • Спектрометър „Фаза“ (разработен от ЦАФА АН ЕССР), служи за изучаване на сребристите облаци (измерване на спектралните характеристики на аерозолите в атмосферата).
  • Апаратура „Севан“ (разработка на НИИ по физика на кондензираната материя в Ереванския държавен университет) – за измерване на ядрения състав на космическите лъчи и леките частици с висока енергия.
  • Инсталация „Канопус“ (НИИЯФ МГУ) – за изследване на параметрите на пространството и тяхната стандартизация.
  • Прибор „Нега“ (ИКИ АН на СССР) – за откриване на неутрони и гама-лъчи.
  • Апаратура ИТС 7 – служи за изследване на звездите и Слънцето в инфрачервения диапазон (разработчик ФИАН СССР).
Thumb
Екипажът на 2-ра посетителска експедиция на марка от СССР (1983)

Следва да се отбележи, че в резултат на заболяване на командира на основната експедиция „Союз Т-14Владимир Васютин, и последвалото извънпланово предсрочно прекратяване програмата на полета както на работата със специалното оборудване, инсталирано на ТСК, така и на планираната посетителска експедиция на напълно женския екипаж, начело със Светлана Савицка.

След това в плана на медицинските изследвания на космонавтите включва анализ, наречен „проба Васютин“.

Работата с „Пион-К“ е завършена по време на следващата експедиция на Леонид Кизим-Владимир Соловьов.

Remove ads

Екипажи на станцията

Повече информация Eкспедиция, Екипаж ...

Космически разходки

Повече информация Космически кораб, космонавти ...
Thumb
Екипажът на 2-ра основна експедиция на марка от СССР (1984)
Thumb
Екипажът на 3-та основна експедиция на марка от СССР (1985)
Thumb
Екипажът на 4-та посетителска експедиция на марка от СССР (1985)

Товарни кораби

Изпълнени са общо 14 безпилотни полета към станцията (12 полета на космическия кораб „Прогрес“ и 2 от серията „Космос“. Освен снабдяване, техните двигатели са използвани за коригиране на орбитата на станцията.

Повече информация Космически кораб, Ден на скачване ...
Remove ads

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads