Санмаринци

Санмаринците (самоназвание на италиански: Sammarinesi^[1]) са романоезичен народ с обща численост от около 48 556 души.^[2][3]

Не бива да се бърка с Самаринци.

Санмаринци
Знаме на етническата група
Паоло Рондели Валентина Монета Анита Симончини Матео Витаьоли Санмаринци
Самоназвание	Sammarinesi[1]
Численост и ареал
Общ брой	ок. 48 556 души[2][3]
Сан Марино: 33 562 (2012 г.)[2] Италия: 6584 (2021 г.)[3] САЩ: 3371 (2021 г.)[3] Аржентина: 2172 (2021 г.)[3] Франция: 2083 (2021 г.)[3] Австрия: 80 (2021 г.)[3] Швейцария: 68 (2021 г.)[3] и други страни с под 50 души.
Описание
Език	италински и романьол[4][5]
Религия	християнство (католицизъм)[1]
Сродни групи	италианци

Произход

Санмаринците водят началото си от християнската общност, основана на планината Монте Титано от каменоделеца Свети Мариний през 301 г. Той напуска родния си остров Раб (дн. Хърватия), за да работи като зидар в Римини, но е принуден да се укрие на планината заради гоненията срещу християните при император Диоклециан.^[4][1]

През Средновековието числеността на народа нараства с разширяването на територията на републиката и въпреки няколкото превземания на страната санмаринците получават независимост през 1291 г.^[1]

Численост и географско положение

Санмаринците наброяват около 48 556 души. Близо 70% от тях (33 562 души) живеят в Република Сан Марино, а останалата част от 14 904 обитават различни страни по света. Най-големи общности има в Италия (6584), САЩ (3371) и Аржентина (2172).^[2][3]

Религия

В страната няма официална религия, но римокатолиците са преобладаващи сред населението. Много церемонии се провеждат в Basilica di San Marino, главната църква на републиката.^[1]

Език

Два езика се говорят от санмаринците: италински и романьол. Независимо че официалният език на Сан Марино е италиански, 83% от жителите говорят романьол.^[4][5]