Сантиментална балада

Сантименталната балада е емоционален музикален стил, в който често се разглеждат теми свързани с романтични и интимни взаимоотношения и в по-малка степен със самота, смърт, война, злоупотреба с наркотици, политика и религия, обикновено по трогателен, но тържествен начин.^[1] Баладите обикновено са достатъчно мелодични, за да привлекат вниманието на слушателя.^[2]

Сантименталните балади се срещат в повечето музикални жанрове, като поп, съвременен ритъм енд блус, соул, кънтри, фолк, рок и електронна музика.^[3] Обикновено с бавно темпо, баладите могат да съдържат пищен музикален аранжимент, който подчертава мелодията и хармониите на песента. Характерно е, че за баладите се използват акустични инструменти като китари, пиана, саксофони и понякога оркестров комплект. Много модерни „мейнстрийм“ балади включват синтезатори, барабанни машини и до известна степен, танцов ритъм.^[4]

Сантименталните балади водят началото си от ранната музикална индустрия на Tin Pan Alley от края на XIX век.^[5] Първоначално известни като „сълзливи“ или „балади за гостна“, те обикновено са сантиментални, наративни, строфични песни, публикувани отделно или като част от опера. Когато в началото на XX век започват да се появяват нови музикални жанрове, популярността им намалява, но връзката със сантименталността довежда до използването на термина балада за бавна любовна песен от 50-те години на XX век.^[6]

Жанрове

„Мощни балади“

„Мощна балада“
За да подчертаят емоционалния аспект на „мощната балада“, публиката обикновено държи запалки, регулирани да произвеждат голям пламък (алтернатива може да бъде включен екран на смартфон).[9][10]
Стилистични корени	Арена рок, поп рок, хевиметъл, Хардрок
Културни корени	Началото на 70-те години
Други теми
Софт рок, глем метъл, пауър поп, Постгръндж, съвременна музика за възрастни

Саймън Фрит, британски социомузиколог и бивш рок критик, идентифицира произхода на „мощната балада“ в емоционалното пеене на соул артисти, особено Рей Чарлз, и адаптирането на този стил от изпълнители като Ерик Бърдън, Том Джоунс и Джо Кокър, които създават песни с бавно темпо и често се превръщат в силен и емоционален припев, подкрепен от барабани, електрически китари и понякога хорове.^[11] Според Чарлз Арън „мощните балади“ се появяват в началото на 70-те години на XX век, когато „рок звездите“ се опитват да предадат дълбоки послания на публиката, като същевременно запазват мистиката си на „мачо рокер“.^[12] Хардрок „мощната балада“ обикновено изразява любов или сърдечна болка чрез своите текстове, преминавайки към безмълвна интензивност и емоционална трансцендентност с тежки барабани и изкривено соло на електрическа китара, представящо „силата“ в „мощната балада“.^[13][14]

Арон твърди, че „мощната хардрок балада“ е навлязла в „мейнстрийма“ на американското съзнание през 1976 г., когато радиата дават нов живот на по-ранни любовни песни като Without You на „Бедфингър“, Stairway to Heaven на „Лед Зепелин“ и Dream On на „Аеросмит“.^[12] Goodbye to Love на „Карпентърс“ също е определена като прототип на „мощна балада“, задвижвана от хардрок китарния звук на Тони Пелусо.^[15] Британската хевиметъл група „Джудас Прийст“ съдава много „мощни балади“, някои от които са Dreamer Deceiver и Beyond the Realms of Death.^[14]

На американската рок група „Стикс“ се приписва издаването на първата истинска „мощна балада“, песента Lady от 1973 г.^[16] Нейният автор Денис ДеЙонг е наречен „бащата на мощната балада“.^[17] През 80-те години на XX век групи като „Джърни“ и „Ар Е О Спийдвагон“ допринасят за превръщането на „мощната баладата“ в основна част от репертоара на хардрок изпълнителите, които искат да спечелят повече излъчвания по радио станциите и да задоволят женската аудитория с по-бавна и по-емоционална любовна песен. „Мотли Крю“ е една от групите, представящи този стил, с песни като Home Sweet Home и You're All I Need.^[18] Едуардо Ривадавия описва няколко песни на германската рок група „Скорпиънс“ като „мощни блади“, сред които са Still Loving You, When the Smoke Is Going Down, Holiday и Wind of Change.^[19] Почти всяка хардрок и глем метъл група е написала поне една „мощна балада“ за всеки албум, а звукозаписните компании често ги издават като втори сингъл от албума.

Когато грънджът се появява като контрапункт на ексцесиите на хардрока и глем метъла от 80-те години на XX век, една от отличителните черти на грънджа е липсата на „мощни балади“,^[20] докато песните в неговия поджанр пост-гръндж включват балади.