Саръхадър

Кипринос (на гръцки: Κυπρίνος, Кипринос) е село в Западна Тракия, Гърция в ном Еврос, част от дем Орестиада.

Саръхадър Κυπρίνος
Кипринос от запад
Саръхадър 41.5754, 26.2283 Саръхадър Саръхадър
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Орестиада
Географска област	Западна Тракия
Площ	31 782 m²
Надм. височина	51 m
Население	1157 души (2001)
Пощенски код	680 06
Телефонен код	26940
Саръхадър в Общомедия

География

Селото е разположено в плодородната долина на река Арда при напускането и на източнородопските ридове. Селото лежи на десния бряг на Арда. Право на запад от селото на по-малко от 10 км е Ивайловград в България. От по-високите места на българска територия се открива превъзходна видимост към Саръхадър и околните селца в долината на Арда.

История

В началото на XX век Саръхадър е част от Ортакьойска каза на Османската империя.

Поминъкът бил земеделие. Хората се препитавали най-вече от тюютюнопроизводство и лозя.

"В селото живеели двама братя албанци-християни, киото били близки до властите. Поради това получили постове на мюдюри в нахията. В комбинация с духовната власт на гръцката патриаршия, те започнали де прокарват гръкоманството в това българско село. Усилията на някои от по-будните националнонастроени селяни не се увенчали с успех де се освободят от влиянието на Патриаршията. Българска черква и училище не били открити. Старите говорели добре български език. Младите, под влиянието на турското население в селото говорели смесен с турски думи български език, който трудно се разбира, например: „Имахме яшет (намерение) да отидем в Ортакьой (Ивайловград), а безим (нашият) поп истемеди (не искаше), та брактък (оставихме) за другия ден”, „Хеле, хеле бугюнлери (тия дни) искаме да отидем.”) Носията била като тази на съседните български села Драбищна и Чаушкьой. След гръцката окупация през 1920 г. под влиянието на Патриаршията хората останали да живеят там, макар да имало единични случаи на преселвания в България."^[1] Останалите били асимилирани от гръцките власти.

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 50 български семейства, патриаршисти и 30 турски семейства.^[2] През 1923 в селото са преселени гагаузи от Източна Тракия. Днес в непосредствена близост е ГКПП Ивайловград - Кипринос.

Население

Година	Население
1981	1926
1991	1320
2001	1157