Свети Архангели (Драма)

„Свети Архангели Михаил и Гавриил“ (на гръцки: Ναός Ταξιαρχών Δράμας) е средновековна православна църква в македонския град Драма, Егейска Македония, Гърция.^[1][2] В 1976 година храмът е обявен за защитен паметник на културата.^[3]

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Архангели.

---

„Свети Архангели“ Ταξιαρχών
Общ изглед
Местоположение в Драма (дем)41.150556, 24.144444
Вид на храма	православна църква
Страна	Гърция
Населено място	Драма
Вероизповедание	Вселенска патриаршия
Епархия	Драмска
Тип на сградата	еднокорабен храм
Изграждане	XIV век
Статут	действащ храм
„Свети Архангели“ в Общомедия

История

Църквата се намира в центъра на града, много близо до североизточната част на стените, с които е свързан със стълбище.^[1] В източния край на стената са открити римски надписи, което свидетелства, че на мястото по-рано е имало езически храм, който е превърнат в християнска църква.^[4] Църквата е малък храм от Палеологовата епоха в началото на XIV век със забележителни стенописи. Според една от версиите за произхода му, вероятно е бил погребален параклис, в който е била погребана съпругата на император Андроник II Палеолог, Ирина Монфератска, за е известно, че е починала и погребана в Драма през 1320 година.^[1]

Храмът е възстановен в сегашния си вид през 1973 – 1974 година, след старателни разкопки и проучване.^[2]

Архитектура

Стенопис на Свети Симеон Стълпник от храма, XIV век

Храмът е еднокорабна, правоъгълна сграда с апсида на източната страна, тристранна отвън и полукръгла отвътре. Конхата на протезиса е в североизточния ъгъл. Входът се намира на западната страна, а на двете дълги страни има по два отворени прозореца, като източният на южната стена е бил първоначално вход и е имал свод. Храмът е изграден от дребни камъни и тухли, сред които има много антични и средновековни мраморни фрагменти, които са заблуждавали учените за датировката. Според последните изследвания, храмът има три основни фази. Първата, към която принадлежи южната стена и част от източната е от началото на XIV век. В тази фаза църквата е еднокорабна със сводест вход от южната страна. Във втората фаза между 1861 и 1892 година със стари архитектурни елементи са възстановени северата и на западната стена, арката е заменен с мансарден покрив, отстранен е южният вход и е направен нов от запад. В третата фаза храмът е бил заобиколен от север, запад и юг от портик с едноскатен покрив, който покрива целия паметник. Събарянето на портика през 1973 г. разкрива възрастта на сградата и довежда до възстановяване на оригиналната форма.^[1] Сводеста сграда в контакт с южната страна на църквата е по-късна костница.^[2]

Вътре в храма, в източната част и около прозорците, има останки от стенописи, датиращи от първите десетилетия на XIV век. Това са сцени от Страстите и отделни светии, които въпреки лошото си състояние са добри представители на Палелоговата живопис. В църквата е имало и мраморен иконостас, от койтото са запазени и разкрити голям брой части по време на възстановителните работи и е реставриран. Състои се от четири вертикални подпори, които поддържат хоризонтален архитрав, а две колони блокират пролуките между тях.^[1]