Свети Георги (Върбяни)

„Свети Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Ѓорѓи“) е православна църква в охридското село Върбяни, Северна Македония. Църквата е под управлението на Дебърско-Кичевската епархия на Македонска православна църква.^[1][2]

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

---

„Свети Георги“ „Свети Ѓорѓи“
Изображения на Свети Сава и Свети Симеон
Местоположение в Дебърца41.420556, 20.792778
Вид на храма	православна църква
Страна	Северна Македония
Населено място	Върбяни
Религия	Македонска православна църква – Охридска архиепископия
Вероизповедание	Македонска православна църква – Охридска архиепископия
Епархия	Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество	Охрид
Изграждане	1605 г.
Статут	паметник на културата
Състояние	действащ храм
„Свети Георги“ в Общомедия

Архитектура

Храмът е гробищен и е разположен на възвишение в северозападната част на селото. В архитектурно отношение представлява еднокорабна църква от кършен камък с полукръгъл свод. Тристранната апсида на изток е от бигор. Във вътрешността на северната и южната стена има дълбоки ниши.^[2]

В 1995 година е извършена цялостна реконструкция на покрива.^[2]

Живопис

Църквата е изписана в 1605 година,^[3] според запазения надпис.^[2] Във втория надпис, разположен в олтарното пространство, са изписани имената на дарителите и майсторите.^[2]

На северната стена на храма са изобразени охридският чудотворец Свети Наум, представен като архиерей и Свети Кирил Философ, а на южната стена са изобразени Свети Ахил Лариски и Свети Прохор. Всички са светци особено почитани в Охридската апхиепископия, а Прохор Охридски е един от най-дейните охридски архиепископи, управлявал от 1528 до смъртта си в 1550 година. Под образа на Свети Прохор са образите на Свети Сава Сръбски и Свети Симеон, с което може би ктиторът се е опитал да подчертае примата на Архиепископията по отношение на сръбските епархии.^[4]

• Стенописи, 1605 г.
• 
  Свети Кирил Философ
• 
  Свети Ахил Лариски
• 
  Свети Наум Охридски
• 
  Свети Прохор Охридски

В 1903 година църквата изгаря заедно с цялото село при потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. Иконостасът е възстановен в 1916 година от Георги Донев.