Свети Георги (Младо Нагоричане)

„Свети Великомъченик Георгий“ или „Свети Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Георгиј“, „Свети Ѓорѓи“) е поствизантийска православна църква в кумановското село Младо Нагоричане, североизточната част на Северна Македония. Част е от Кумановско-Осоговската епархия на Македонската православна църква.^[1]

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

---

„Свети Георги“ „Свети Ѓорѓи“
Общ изглед
Местоположение в Старо Нагоричане42.172861, 21.811111
Вид на храма	православна църква
Страна	Северна Македония
Населено място	Младо Нагоричане
Посветен на	Георги Победоносец
Религия	Македонска православна църква – Охридска архиепископия
Вероизповедание	Македонска православна църква – Охридска архиепископия
Епархия	Кумановско-Осоговска
Архиерейско наместничество	Кумановско
Изграждане	XV – XVII век
Статут	паметник на културата
„Свети Георги“ в Общомедия

Църквата е разпологена в близост до Младо Нагоричане, покрай археологическия обект Костоперски рид и църквата „Света Петка“. Времето на изграждане на църквата е неизвестно. Някои я свързват със съседната „Свети Георги“ в Старо Нагоричане и смятат, че е от XIV век, а други я свързват с управлението на деспот Стефан Лазаревич в XV век.^[1] Според трети е от XVII век.^[2]

Стенопис от църквата, началото на XVII век

Църквата има интересна архитектура. Издигната е на правоъгълна основа и е с форма на вписан кръст, с тристранна апсида одвън и нартекс с по-голяма широчина от наоса.^[1] Особено е впечатляваща фасадата на църквата,^[3] която е изработена от многоцветни фино дялани каменни блокове на цвят от светла до тъмна охра и жълто, дълги до 1 m, докато за изработка на прозорците са употребени червени тухли и има и елементи на декоративна пластика от камък.^[1][2] В църквата не е запазен някогашната живопис, която е покривала цялата вътрешност на храма.^[1]

Църквата има висок представителен иконостас от 1892 година.^[2]

Част от иконите са на Вено Костов. Иконите на Свети Георги, Богородица, Христос, Йоан Кръстител, Свети Димитър и 15-те апостолски икони са на Зафир Василков. На царските двери оставя надпис „Изъ руки Зафиръ Василковичъ на 1873“. Иконите се отличават с добър колорит като за лицата Зафир Зограф използва розов тон със сиви сенки.^[4]

• Икони от църквата, дело на Вено Костов, Кумановска галерия за икони
• 
  „Кръщение Христово“, 1866/8 г., дар от Стаменко Ракиджия, дърво и темпера
• 
  „Рождество Христово“, 1860-те, дар от Димитър и децата му, дърво и темпера
• 
  „Свети 40 мъченици“, 1868 г., дар от Денко Спасин, дърво и темпера
• 
  „Свети Никола“, втората половина на XIX век, дърво и темпера