Свети Никола (Вевчани)

„Свети Никола“, известна като Горна Церков (на македонска литературна норма: „Свети Никола“), е възрожденска църква в стружкото село Вевчани, Северна Македония. Църквата е част от Стружкото архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.^[1][2][3]

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

---

„Свети Никола“ „Свети Никола“
Общ изглед
Местоположение в община Вевчани41.239444, 20.589722
Вид на храма	православна църква
Страна	Северна Македония
Населено място	Вевчани
Посветен на	Николай Чудотворец
Религия	Македонска православна църква – Охридска архиепископия
Вероизповедание	Македонска православна църква – Охридска архиепископия
Епархия	Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество	Стружко
Тип на сградата	трикорабна базилика
Изграждане	1864 г.
Статут	действащ храм
„Свети Никола“ в Общомедия

Архитектура

Строежът на църквата е започнат в 1834 година, след като вевчанци успяват с голям подкуп да получат разрешение.^[2] Храмът е завършен в 1864 година.^[3] В архитектурно отношение е голяма невкопана трикорабна базилика с женска църква. Размерите ѝ̀ са 18 m на 12,5 m. Зидарията е от дялан камък. Над входната врата има релефи с библейски символи.^[2] Камбаната е отлята в Румъния, дарение от братя Насто и Кръстан Костойчиновски, гурбетчии в Турно Северин.^[2]

Живопис

Праведно изповедание, стенопис на Аврам Дичов от 1879 година

Повечето икони са изработени от видния дебърски майстор Дичо Зограф. Първата негова икона е тази на Света Богородица, подписана и датирана 1849 г. ^[4] Останалите Дичови икони са от 1867 година.^[5] По иконите има изписани тропари, рядко срещано явление, характерно за Дичовото творчество.^[6]

Иконата (52 х 34 cm) на Светите братя Кирил и Методий е дело на дебърския майстор Евтим Спасов. На нея солунските братя са изобразени в обичайната си поза до престол покрит с чаршаф, на който има няколко дебели книги, мастилница и чаша. В горната част на иконата, над гъстите облаци е изобразен Исус Христос благославящ. Иконата е надписана: „Български просвѣтители С. Меθодіи С. Кириллъ“.^[7] На долната рамка е подписана „Иконописецъ Евтимиа Спасевъ отъ с. Гари Деборско 1899“.^[8]

Стенописите в храма са изработени от сина на Дичо Зограф Аврам Дичов в 1879 година.^[9]

• Стенописи и икони
• 
  Стенопис на Аврам Дичов от дяконикона, 1879 г.
• 
  Стенопис на Аврам Дичов от нишата на протезиса, 1879 г.
• 
  Икона на Свети Йоан Предтеча
• 
  Икона на Исус Христос
• 
  Икона на Света Богородица с Христос
• 
  Икона на Свети Николай, XVIII век