Светлана Алексиевич

Светлана Александровна Алексиевич (на руски: Светлана Александровна Алексиевич; на беларуски: Святлана Аляксандраўна Алексіевіч) е беларуска писателка и разследваща журналистка.

Светлана Алексиевич Святлана Аляксандраўна Алексіевіч
Светлана Алексиевич, 2013 г.
Родена	31 май 1948 г. (77 г.) Станислав, УССР
Националност	Беларус
Жанр	репортаж, очерк, повест
Награди	Хердерова награда (1999) Нобелова награда за литература (2015)
Подпис
Уебсайт	alexievich.info Страница в IMDb
Светлана Алексиевич в Общомедия

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Светлана Алексиевич.

През 2014 година е номинирана, а през 2015 година става носител на Нобеловата награда за литература.^[1][2]

Биография

Светлана Алексиевич е родена на 31 май 1948 г. в украинския град Станислав (от 1962: Ивано-Франкивск) в семейство на баща беларусин и майка украинка. Израства в Беларус. След като завърша училище, работи като репортер в няколко местни вестника и за кратко е в първото риболовно списание на Беларус, преди да стане кореспондент на литературното списание „Неман“ в Минск.^[3]

Алексиевич прави журналистическа кариера, пише повествования по интервюта със свидетелите на най-драматичните събития в СССР като Втората световна война, Съветско-Афганската война, падането на СССР и аварията в АЕЦ Чернобил. След преследване от режима на Лукашенко,^[4] тя напуска Беларус през 2000 година. Получава закрила от международната мрежа International Cities of Refuge Network и през следващото десетилетие живее последователно в Париж, Гьотеборг и Берлин. През 2011 година Алексиевич се връща обратно да живее в Минск.^[5][6]

Книгите на Алексиевич са описвани като литературна хроника на емоционалната история на съветския и пост-съветския човек. Най-известните ѝ книги са: „Войната няма женско лице“, „Последните свидетели (100 недетски разказа)“, „Цинковите момчета“, „Чернобилската молитва (хроника на бъдещето)“.^[7]

Библиография

• У войны не женское лицо, Минск: Мастацкая литература, 1985.
• Последние свидетели: сто недетских колыбельных, Москва: Молодая гвардия, 1985.
• Цинковые мальчики, Москва: Молодая гвардия, 1991.
• Зачарованные смертью (Беларус: 1993, Русия: 1994)
• Чернобыльская молитва, Москва: Остожье, 1997. ISBN 5-86095-088-8
• Время секонд хэнд, Москва: Время, 2013. ISBN 978-5-9691-1129-5

Признание и награди

• 2020 – Почетен доктор на Университета „Витовт Велики“ в Каунас (Литва)
• 2020 – Награда за свобода на мисълта „Сахаров“ (заедно с други личности^[8])
• 2019 – Медал „100 лет БНР“ (Рада на Беларуската народна република) – „за особени заслуги в белоруската литература“^[9][10]
• 2018 – Награда „Анна Политковская“ – „за смелые выступления против несправедливости, насилия и экстремизма в ситуации продолжающихся в регионах „забытых“ вооруженных конфликтов“^[11]
• 2015 – Нобелова награда за литература^[12]
• 2014 – Офицерски кръст на ордена на изкуствата и литературата (Франция)
• 2014 – Награда на читателските симпатии според резултатите от читателското гласуване за наградата „Большая книга“ (Русия) за книгата „Время секонд хэнд“^[13]
• 2013 – Награда „Медиси“ за есеистика (Франция) за книгата „Время секонд хэнд“^[14]
• 2013 – Награда за мир на немските книгоразпространители^[15]
• 2011 – Награда „Ришард Капушчински“ за литературен репортаж (Полша) за книгите „У войны не женское лицо“ и „Время секонд хэнд“^[16][17]
• 2011 – Angelus Central European Literary Award (Полша) за книгата „У войны не женское лицо“
• 2007 – Oxfam Novib/PEN Award for Freedom of Expression
• 2005 – National Book Critics Circle Award (САЩ)
• 2002 – Награда „Сандро Онофри“ за репортаж (Италия)
• 2001 – Награда „Ерих Мария Ремарк“ за мир^[18]
• 2000 – Награда „Роберт Гайзендорф“ за радиопиеса
• 1999 – Хердерова награда на фондация „Алфред Тьопфер“ (Австрия)
• 1999 – Награда „Temoin du monde“ (Франция)
• 1998 – Награда на Лайпцигския панаир на книгата за европейско разбирателство
• 1998 – Награда на фондация „Фридрих Еберт“ за политическа книга
• 1997 – Награда „Андрей Синявски“ на редакцията на вестник „Новая газета“ (Русия) – „За творческо поведение и благородство в литературата“
• 1997 – Награда „Триумф“ (Русия)
• 1997 – Награда на списание „Дружба народов“ (Русия)
• 1996 – Награда „Курт Тухолски“ на шведския ПЕН клуб – „За мъжество и достойнство в литературата“
• 1987 – Награда на вестник „Литературная газета“ (СССР)^[19]
• 1986 – Държавна награда на Ленинския Комсомол (СССР) за книгата „У войны не женское лицо“^[19]
• 1985 – Литературна награда „Константин Федин“ на Съюза на писателите на СССР^[19]
• 1984 – Награда на списание „Октябрь“ (СССР)^[19]
• 1984 – Литературна награда „Николай Островски“ на Съюза на писателите на СССР^[19]