Василий Велики
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Василий Велики (на гръцки: Μέγας Βασίλειος, известен също и като Василий Кесарийски (Βασίλειος Καισαρείας), е християнски светец, архиепископ на Кесария Кападокийска, църковен писател и богослов.
Почитан е като светец от Православната, Римокатолическата, Епископалната, Англиканската и Лутеранската църква. Един от Тримата светители – отци на Църквата - заедно с Йоан Златоуст и Григорий Богослов, а заедно с последния и Григорий Нисийски, образува групата на тримата Велики кападокийци. В Римокатолическата църква е наричан и доктор на църквата (от лат. doctor ecclesiae).
Remove ads
Житие
Роден е около 330 г. в областта Кападокия, в град Кесария, известен и като Мазака (сега Кайсери, Турция). Учи там, заедно с Григорий Богослов (Григорий Назиански), с когото стават приятели за цял живот. Продължава образованието си в Константинопол, след което прекарва 6 години в Атина.
След завръщането си от Атина в Кесария, за кратко преподава и се занимава с право, но скоро животът му се променя коренно, когато чува проповедите на Евстатий от град Себастия (Sebastia, сега - Сивас, Турция). Евстатий е участник в Първия Вселенски събор в Никея, който поддържа арианите и основава сектата на македонитите. Той оказва голямо влияние върху Василий, но самият Василий (роден като езичник) впоследствие е православен християнин.
През 357 г. Василий предприема пътуване до Палестина, Египет, Сирия и Месопотамия, където изучава аскетизма и монашеството. След това се установява близо до Нео-Кесария. Към 358 г. около него се събира група ученици и той и брат му Петър и основават манастир в семейното си имение в Понт. Към тях се присъединяват майка им Емелия (Света Емилия), сестра им Макрина и няколко други жени. През 362 г. е ръкоположен за дякон, и заедно с Григорий Богослов, прекарва следващите няколко години в борба с арианската ерес. През 370 г. е избран за епископ на родния си град Кесария.
Умира през 379 г. от заболяване на черния дроб.
Remove ads
Творчество
Основните му творби са „За Светия Дух“ (On the Holy Spirit), 3 книги срещу арианеца Евномий, проповеди върху т.нар. Шестоднев - шестте дни на Сътворението на света (на седмия Господ си почива) - и др. Василий е най-известен с правилата за монашески живот, които създава, съсредоточени върху живота в монашеската общност, литургичните молитви и труда. Автор е и на многочислени проповеди и писма на богословска тематика (от тях са съхранени до наши дни над 300).
Remove ads
Литература
- Порфирий (Попов Г. И.), Жизнь св. Василия Великого, архиеп. Кесарии Каппадокийския. М., 1864.
- Лебедева Е. А., Св. Василий Великий. (Очерк жизни и трудов его). СПб., 1902. 216 стр.
- George Bebis. Introduction to the Liturgical Theology of St Basil the Great, Greek Orthodox Theological Review 42 (3 – 4) [1997], pp. 273 – 285.
- Margaret Gertrude Murphy, St. Basil and Monasticism: Catholic University of America Series on Patristic Studies Vol. XXV, New York, AMS Press [1930], ISBN 0-404-04543-X
- Anthony Meredith, The Cappadocians. Crestwood (NY), St. Vladimir's Seminar Press [1995], ISBN 0-88141-112-4
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads