Сергей Прокофиев

руски и съветски композитор, пианист и диригент From Wikipedia, the free encyclopedia

Сергей Прокофиев
Remove ads

Сергей Сергеевич Прокофиев (на руски: Серге́й Серге́евич Проко́фьев) е руски композитор, пианист, диригент и шахматист от първа категория, който овладява много музикални жанрове и постига известност като един от най-великите композитори на XX век.

Бързи факти Роден, Починал ...

Прокофиев е на първите места сред руските композитори. Многостранната му дейност е получила широко признание в Русия и в чужбина. Творческото му наследство е огромно. Създал е повече от 130 произведения, между които 8 опери, 7 симфонии, оратории и кантати, концерти за солов инструмент и оркестър, камерни ансамбли, много произведения за пиано, песни и романси, сценична и филмова музика. Със своите най-хубави произведения, които се отличават с дълбокото си съдържание, неизчерпаема фантазия, ярко своеобразие и високо професионално майсторство, продължава и развива традициите на руската музикална класика. На пълната му с оптимизъм музика са свойствени енергията, дръзката стремителност на развитието и гъвкавите ритми, а така също и широкото мелодично дихание, чистата и светла лирика.

Remove ads

Биография

Сергей Прокофиев е роден на 23 април 1891 г. в село Сонцивка, Бахмутски уезд, Екатеринославска губерния на Руската империя (днес в Украйна) в семейството на агроном и пианистка. Големите си музикални способности той проявява още в ранно детство и това прави впечатление на видните руски композитори Сергей Танеев, Райнхолд Глиер и Александър Глазунов. През 1904 г. Прокофиев постъпва в композиторския клас на Петербургската консерватория – като ученик на Н. А. Римски-Корсаков и А. К. Лядов. Завършва го през 1909 г. Пет години по-късно, през 1914 г., завършва и класа по пиано на Консерваторията.

Но своята плодотворна артистична дейност Прокофиев започва още през годините на следването си в нея. Самобитното му дарование, смелостта и новаторските му замисли на голям художник се разкриват още в неговите младежки произведения, като Първия концерт за пиано и оркестър (1911) „Класическа симфония“ (1917) и др., както и в концертните му прояви като пианист. Изкуството на Прокофиев се е ползвало с искрените симпатии на Максим Горки и Владимир Маяковски.

От 1918 до 1932 г. Сергей Прокофиев живее в чужбина. В някои от произведенията му, писани през това време, личи печатът на противоречивите търсения, на сложното идейно-художествено развитие на композитора.

Огромният талант на Прокофиев разцъфтява напълно след завръщането му в родината. Сталин полага големи усилия за връщането на известни творци, за да „рекламира социализма“. Творчеството му в Русия се характеризира с широтата и значимостта на замисъла, богатството на темите и разнообразието на жанровете. Прокофиев ту възкресява славни страници от руската история, като създава величествени картини, разтърсващи човешката душа с дълбочината на драматизма си, ту се обръща към вълнуващи съвременни теми, подчертавайки в тях хуманистичното и жизнеутвърждаващо начало.

Между неговите най-хубави произведения са балетите „Ромео и Жулиета“ (1936), „Пепеляшка“ (1945), „Каменното цвете“ (1950), оперите – „Годеж в манастира“ (1940), „Повест за истинския човек“ (1950), „Война и мир“ (1953), „Семьон Котко“ (1939), кантатата „Александър Невски“ (1939), ораторията „На стража на мира“ (1950), Петата симфония (1944), Седмата симфония (1952), за която композиторът е бил удостоен посмъртно с Ленинска награда и др.

Thumb
Гробът на Сергей Прокофиев в Новодевическото гробище в Москва

Сергей Прокофиев умира от хипертонична криза на 5 март 1953 г. в общинско жилище на Камергерската уличка в Москва. Тъй като същия ден умира и Сталин, смъртта на композитора остава почти незабелязана, а близките и колегите му се сблъскват с големи трудности при организирането на погребението, на което не е имало кой да свири.[1] Прокофиев е погребан в Москва на Новодевическото гробище, парцел № 3. В памет на композитора е издигната паметна плоча на къщата на Камергерската уличка (скулптор Мария Леонтиевна Петрова).

На 11 декември 2016 г. в Москва на Камергерската уличка при откриването на паметник на композитора по случай 125-ата годишнина от рождението му Валерий Гергиев казва, че днес Прокофиев се възприема като Чайковски, той е Моцарт на XX век:

Нямаше такива мелодисти като Прокофиев през ХХ век. Скоро на земята няма да се появят композитори, равни по дарба на Сергей Сергеевич.[2]
Remove ads

Произведения

Опери

Thumb
Ария на ген. Кутузов от операта Война и мир

Балети

  • Ала и Лоли, Op. 20 (1914 – 1915), най-често включвана в „Скитска сюита“ (вижте по-долу)
  • Шут, Op. 21 (1915, rev. 1920)
  • Трапец, Op. 39 (1924), най-често включван в „Квинтет“ (вижте по-долу)
  • Стоманено препускане, Op. 41 (1925 –1926)
  • Блудният син, Op. 46 (1928 –1929)
  • На Днепър / Sur le Borysthene, Op. 51 (1930 – 1931)
  • Ромео и Жулиета, Op. 64 (1935 – 1936)
  • Пепеляшка, Op. 87 (1940 – 1944)
  • Приказка за каменното цвете, Op. 118 (1948 – 1953)

Театрална музика

  • Египетски нощи (1934)
  • Борис Годунов, Op. 70bis (1936)
  • Евгений Онегин, Op. 71 (1936)
  • Хамлет, Op. 77 (1937 – 1938)

Музика към филми

  • Поручик Киже (1933), аранжирана и като оркестрова сюита (виж по-долу)
  • Дама пика, Op. 70 (1936), по Пушкин
  • Александър Невски (1938), филм на режисьора Сергей Айзенщайн (съществува и под формата на кантата вижте по-долу)
  • Лермонтов (1941)
  • Котовски (1942)
  • Партизаните в украинските степи (1942)
  • Тоня (1942)
  • Иван Грозни, Op. 116 (1942 – 1945), филм на режисьора Сергей Айзенщайн

Оркестрови творби

  • Симфонии
    • Симфония № 1 в ре мажор „Класическа“, Op. 25 (1916 – 1917)
    • Симфония № 2 в ре минор „Желязо и стомана“, Op. 40 (1924 – 1925)
    • Симфония № 3 в до минор, Op. 44 (1928)
    • Симфония № 4 в до (оригинална версия), Op. 47 (1929 – 1930)
    • Симфония № 5 в си бемол, Op. 100 (1944)
    • Симфония № 6 в ми бемол минор Op. 111 (1945 – 1947)
    • Симфония № 4 в до (преработена версия), Op. 112 (1947)
    • Симфония № 7 до диез минор, Op. 131 (1951 – 1952)
    • Две младежки симфонии (1902 и 1908)
  • Симфониета в ла (оригинална версия), Op. 5 (1909)
  • Сънища (симфоническа картина), Op. 6 (1910)
  • Есенна, Op. 8 (1910)
  • Увертюра на еврейски теми, Op. 34bis (по камерната версия)
  • Американска увертюра, Op. 42 (1926), за 17 инструменталисти (оркестрирана като оп. 42bis през 1928)
  • Дивертименто, Op. 43 (1925 – 1929)
  • Симфониета в ла (преработена версия), Op. 48 (1929)
  • Симфонична песен, Op. 57 (1933)
  • Руска увертюра, Op. 72 (1936)
  • Симфоничен марш, Op. 88 (1941)
  • 1941 година, Op. 90 (1941)
  • Ода за края на войната, Op. 105 (1945), за духови инструменти, 8 арфи, 4 пиана, перкусия, и двойни баси
  • Тридесет години, Op. 113 (1947), тържествена поема за оркестър
  • Два пушкински валса, Op. 120 (1949)
  • Срещата на Волга с Дон, Op. 130 (1951)

Прокофиев аранжира няколко сюити от своите сценични творби за концертно изпълнение:

  • Сюити от Ромео и Жулиета
    • Сюита № 1, Op. 64bis
    • Сюита № 2, Op. 64ter
    • Сюита № 3, Op. 101
  • Сюити от Пепеляшка
    • Сюита № 1, Op. 107
    • Сюита № 2, Op. 108
    • Сюита № 3, Op. 109
Thumb
Владимир Преображенски в ролята на Данило в сцена от балета на С. Прокофиев „Приказка за каменното цвете“. Болшой театър, 1954 г.
  • Сюити от Приказка за каменното цвете
    • Сватбена сюита за оркестър, Op. 126
    • Циганска фантазия за оркестър, Op. 127
    • Уралска рапсодия за оркестър, Op. 128
    • Стопанката на медната планина, Op. 129 (неосъществена)
  • Скитска сюита, Op. 20 (от Ала и Лоли)
  • Сюита от Шут, Op. 21bis
  • Сюита от Любовта към трите портокала, Op. 33bis
  • Вокална сюита от Огненият ангел, Op. 37bis
  • Сюита от Стоманено препускане, Op. 41bis
  • Сюита от Блудният син, Op. 46bis
  • Четири портрета и развръзка от Комарджията, Op. 49
  • Сюита от На Днепър, Op. 51bis
  • Сюита от Поручик Киже, Op. 60
  • Валсова сюита, Op. 110 (1946) (включва валсове от Война и мир, Пепеляшка и Лермонтов)
  • Лятна нощ, сюита от Годеж в манастира, Op. 123

Концертни творби

  • Пиано:
    • Концерт за пиано № 1 в ре бемол, Op. 10 (1911 – 1912)
    • Концерт за пиано № 2 в сол минор, Op. 16 (1912 – 1913, изгубен, пренаписан през 1923)
    • Концерт за пиано № 3 в до, Op. 26 (1917 – 1921)
    • Концерт за пиано № 4 в си бемол, Op. 53 (1931), за лява ръка (написан за Паул Витгенщайн)
    • Концерт за пиано № 5 в сол, Op. 55 (1932)
    • Концерт за две пиана и струнни инструменти, Op. 136 (1953 – незавършен)
  • Цигулка:
    • Концерт за цигулка № 1 в ре, Op. 19 (1916 – 1917)
    • Концерт за цигулка № 2 в сол минор, Op. 63 (1950 – 1951)
  • Чело:
    • Концерт за чело в ми минор, Op. 58 (1933 – 1938)
    • Симфония-концерт за чело и оркестър в ми минор, Op. 125 (1950 – 1952)
    • Концертино за чело в сол минор, Op. 132 (1952) (една версия, завършена от Дмитрий Кабалевскии, друга от Блок)

Вокални оркестрови творби

  • Две поеми за женски хор и оркестър (1909 – 1910)
  • Грозното патенце, Op. 18 (1914)
  • Седем, те са седем (кантата), Op. 30 (1917 – 1918, rev. 1933)
  • Мелодия, Op. 35bis (1920), за соло глас и оркестър
  • Вокална сюита от Огненият ангел, Op. 37bis (1923-незавършена)
  • Петя и вълкът: Детска симфонична приказка за четец и оркестър, Op. 67 (1936)
  • Кантата за 20-ата годишнина от Октомврийската революция, Op. 74 (1936 – 1937), за два хора, оркестър, военен оркестър, акордеонен оркестър и перкусионен оркестър
  • Песни за нашите дни, Op. 76 (1937)
  • Александър Невски (кантата), Op. 78 (1939)
  • Здравица, Op. 85 (1939)
  • Балада за едно непознато момче, Op. 93 (1942 – 1943)
  • Flourish, Mighty Homeland, Op. 114 (1947)
  • Зимен огън, Op. 122 (1949 –1950)
  • На стража на мира, Op. 124 (1950)

Хорови

  • Шест песни, Op. 66 (1935)
  • Седем песни и един марш, Op. 89 (1941 – 1942)
  • Ескиз на Държавен химн на Съветския съюз, Op. 98 (1943 and 1946)
  • Войнишка походна песен, Op. 121 (1950)

Песни

  • Две стихотворения, Op. 9 (1910 – 1911)
  • Грозното патенце, Op. 18 (1914)
  • Пет стихотворения по Балмонт, Op. 23 (1915)
  • Пет стихотворения по Ахматова, Op. 27 (1916)
  • Пет песни без думи, Op. 35 (1920)
  • Пет стихотворения по Балмонт, Op. 36 (1921)
  • Пет казахски песни (1927)
  • Две песни от Поручик Киже, Op. 60bis (1934)
  • Три детски песни, Op. 68 (1936)
  • Три романса по Пушкин, Op. 73 (1936)
  • Три песни от Александър Невски, Op. 78bis (1939)
  • Седем песни, Op. 79 (1939)
  • Дванадесет руски народни песни, Op. 104 (1944)
  • Два дуета, Op. 106 (1945)
  • Broad and Deep the River Flows

Творби за пиано

  • сонати за пиано:
    • Соната за пиано № 1 във фа минор, Op. 1 (1907 – 1909)
    • Соната за пиано № 2 в ре минор, Op. 14 (1912)
    • Соната за пиано № 3 в ла минор, Op. 28 (1907 – 1917)
    • Соната за пиано № 4 в до минор, Op. 29 (1917)
    • Соната за пиано № 5 в до мажор (оригинална версия), Op. 38 (1923)
    • Соната за пиано № 6 в ла мажор, Op. 82 (1939 – 1940)
    • Соната за пиано № 7 в си бемол мажор, Op. 83 (1939 – 1942)
    • Соната за пиано № 8 в си бемол мажор, Op. 84 (1939 – 1944)
    • Соната за пиано № 9 в до мажор, Op. 103 (1947)
    • Соната за пиано № 5 в до мажор (преработена версия), Op. 135 (1952 – 1953)
    • Соната за пиано № 10 в ми минор, Op. 137 (незавършена) (1952)
    • Piano Sonata No. 11, Op. 138 (неосъществена)
    • Шест младежки сонати за пиано (1904, 1907, 1907, 1907 – 1908, 1908, 1908 – 1909)
  • Четири етюда, Op. 2 (1909)
  • Четири пиеси, Op. 3 (1911)
  • Четири пиеси, Op. 4 (1910 – 1912}
  • Токата в ре минор, Op. 11 (1912)
  • Десет пиеси за пиано, Op. 12 (1906 – 1913)
  • Сарказми – пет пиеси за пиано, Op. 17 (1912 – 1914)
  • Мимолетности (Visions Fugitives) – двадесет пиеси за пиано, Op. 22 (1915 – 1917)
  • Приказките на старата баба, Op. 31 (1918)
  • Четири пиеси, Op. 32 (1918)
  • Things in Themselves – две пиеси за пиано, Op. 45 (1928)
  • Две сонатини за пиано, Op. 54 (1931 – 1932)
  • Три пиеси, Op. 59
  • Pensées – три пиеси за пиано, Op. 62 (1933 –1934)
  • Музика за деца, дванадесет леки пиеси, Op. 65 (1935)
  • Думка (after 1933)
  • Транскрипции за пиано:
    • Марш и скерцо от Любовта към трите портокала, Op. 33ter
    • Дивертисмент, Op. 43bis
    • Шест пиеси, Op. 52, от разнообразни източници
    • Десет пиеси от Ромео и Жулиета, Op. 75
    • Гавот от Хамлет, Op. 77bis
    • Три пиеси от Пепеляшка, Op. 95
    • Три пиеси, Op. 96
    • Десет пиеси от Пепеляшка, Op. 97
    • Шест пиеси от Пепеляшка, Op. 102

Камерни творби

  • Струнен квартет № 1 в си минор, Op. 50 (1930)
  • Струнен квартет № 2 във фа F (по карбардински теми), Op. 92 (1941)
  • Хумористично скерцо, Op. 12bis, за четири фагота
  • Увертюра по еврейски теми, Op. 34 (за кларинет, струнен квартет и пиано)
  • Квинтет, Op. 39 (за обой, кларинет, цигулка, виола и двоен бас)
  • Соната за две цигулки в до, Op. 56

Инструментални творби

  • Цигулка
    • Пет мелодии за цигулка и пиано, Op. 35bis
    • Соната за цигулка № 1 във фа минор, Op. 80
    • Соната за цигулка № 2 в ре, Op. 94a (по Соната за флейта в ре, Op. 94)
    • Соната за соло цигулка/цигулки в унисон в ре, Op. 115
  • Чело
    • Балада за чело и пиано, Op. 15
    • Ададжо за чело и пиано, Op. 97bis
    • Соната за чело в до, Op. 119
    • Соната за соло чело в до диез минор, Op. 134
  • Флейта
    • Соната за флейта в ре, Op. 94

Музика за духов оркестър

  • Четири марша, Op. 69 (1935 – 1937)
  • Марш в ла бемол, Op. 89bis (1941)
  • Марш в си бемол, Op. 99 (1943 – 1944)
Remove ads

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads