Сергей Прокофиев

Сергей Сергеевич Прокофиев (на руски: Серге́й Серге́евич Проко́фьев) е руски композитор, пианист, диригент и шахматист от първа категория, който овладява много музикални жанрове и постига известност като един от най-великите композитори на XX век.

Сергей Прокофиев Сергей Сергеевич Прокофьев
руски и съветски композитор, пианист и диригент
около 1918 г.
Роден	11 април 1891 г. (стар стил) Сонцивка, Руска империя
Починал	5 март 1953 г. (61 г.) Москва, СССР
Погребан	Новодевическо гробище, Хамовники, Русия
Религия	Православие
Учил в	Санктпетербургска консерватория
Музикална кариера
Стил	опера, симфония, балет, класическа музика
Инструменти	пиано
Участник в	„Съюз на композиторите на СССР“
Семейство
Съпруга	Лина Прокофиева
Деца	Олег Прокофиев
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Сергей Прокофиев в Общомедия

Прокофиев е на първите места сред руските композитори. Многостранната му дейност е получила широко признание в Русия и в чужбина. Творческото му наследство е огромно. Създал е повече от 130 произведения, между които 8 опери, 7 симфонии, оратории и кантати, концерти за солов инструмент и оркестър, камерни ансамбли, много произведения за пиано, песни и романси, сценична и филмова музика. Със своите най-хубави произведения, които се отличават с дълбокото си съдържание, неизчерпаема фантазия, ярко своеобразие и високо професионално майсторство, продължава и развива традициите на руската музикална класика. На пълната му с оптимизъм музика са свойствени енергията, дръзката стремителност на развитието и гъвкавите ритми, а така също и широкото мелодично дихание, чистата и светла лирика.

Биография

Сергей Прокофиев е роден на 23 април 1891 г. в село Сонцивка, Бахмутски уезд, Екатеринославска губерния на Руската империя (днес в Украйна) в семейството на агроном и пианистка. Големите си музикални способности той проявява още в ранно детство и това прави впечатление на видните руски композитори Сергей Танеев, Райнхолд Глиер и Александър Глазунов. През 1904 г. Прокофиев постъпва в композиторския клас на Петербургската консерватория – като ученик на Н. А. Римски-Корсаков и А. К. Лядов. Завършва го през 1909 г. Пет години по-късно, през 1914 г., завършва и класа по пиано на Консерваторията.

Но своята плодотворна артистична дейност Прокофиев започва още през годините на следването си в нея. Самобитното му дарование, смелостта и новаторските му замисли на голям художник се разкриват още в неговите младежки произведения, като Първия концерт за пиано и оркестър (1911) „Класическа симфония“ (1917) и др., както и в концертните му прояви като пианист. Изкуството на Прокофиев се е ползвало с искрените симпатии на Максим Горки и Владимир Маяковски.

От 1918 до 1932 г. Сергей Прокофиев живее в чужбина. В някои от произведенията му, писани през това време, личи печатът на противоречивите търсения, на сложното идейно-художествено развитие на композитора.

Огромният талант на Прокофиев разцъфтява напълно след завръщането му в родината. Сталин полага големи усилия за връщането на известни творци, за да „рекламира социализма“. Творчеството му в Русия се характеризира с широтата и значимостта на замисъла, богатството на темите и разнообразието на жанровете. Прокофиев ту възкресява славни страници от руската история, като създава величествени картини, разтърсващи човешката душа с дълбочината на драматизма си, ту се обръща към вълнуващи съвременни теми, подчертавайки в тях хуманистичното и жизнеутвърждаващо начало.

Между неговите най-хубави произведения са балетите „Ромео и Жулиета“ (1936), „Пепеляшка“ (1945), „Каменното цвете“ (1950), оперите – „Годеж в манастира“ (1940), „Повест за истинския човек“ (1950), „Война и мир“ (1953), „Семьон Котко“ (1939), кантатата „Александър Невски“ (1939), ораторията „На стража на мира“ (1950), Петата симфония (1944), Седмата симфония (1952), за която композиторът е бил удостоен посмъртно с Ленинска награда и др.

Гробът на Сергей Прокофиев в Новодевическото гробище в Москва

Сергей Прокофиев умира от хипертонична криза на 5 март 1953 г. в общинско жилище на Камергерската уличка в Москва. Тъй като същия ден умира и Сталин, смъртта на композитора остава почти незабелязана, а близките и колегите му се сблъскват с големи трудности при организирането на погребението, на което не е имало кой да свири.^[1] Прокофиев е погребан в Москва на Новодевическото гробище, парцел № 3. В памет на композитора е издигната паметна плоча на къщата на Камергерската уличка (скулптор Мария Леонтиевна Петрова).

На 11 декември 2016 г. в Москва на Камергерската уличка при откриването на паметник на композитора по случай 125-ата годишнина от рождението му Валерий Гергиев казва, че днес Прокофиев се възприема като Чайковски, той е Моцарт на XX век:

„

Нямаше такива мелодисти като Прокофиев през ХХ век. Скоро на земята няма да се появят композитори, равни по дарба на Сергей Сергеевич.[2]

“

Произведения

Опери

Ария на ген. Кутузов от операта Война и мир

• Мадалена, Op. 13 (1911 – 1913)
• Картоиграчът (по Достоевски), Op. 24 (1915 – 16, rev. 1927)
• Любовта към трите портокала, Op. 33 (1919)
• Огненият ангел, Op. 37 (1919 – 1927)
• Семьон Котко, Op. 81 (1939)
• Годеж в манастира, Op. 86 (1940 – 1941)
• Война и мир (по Лев Толстой), Op. 91 (1941 – 1952)
• Хан Бузай, (1942 – незавършена)
• Повест за истнинския човек (по Борис Полевой), Op. 117 (1947 – 1948)
• Далечни морета, (1948 – незавършена)

Балети

• Ала и Лоли, Op. 20 (1914 – 1915), най-често включвана в „Скитска сюита“ (вижте по-долу)
• Шут, Op. 21 (1915, rev. 1920)
• Трапец, Op. 39 (1924), най-често включван в „Квинтет“ (вижте по-долу)
• Стоманено препускане, Op. 41 (1925 –1926)
• Блудният син, Op. 46 (1928 –1929)
• На Днепър / Sur le Borysthene, Op. 51 (1930 – 1931)
• Ромео и Жулиета, Op. 64 (1935 – 1936)
• Пепеляшка, Op. 87 (1940 – 1944)
• Приказка за каменното цвете, Op. 118 (1948 – 1953)

Театрална музика

• Египетски нощи (1934)
• Борис Годунов, Op. 70bis (1936)
• Евгений Онегин, Op. 71 (1936)
• Хамлет, Op. 77 (1937 – 1938)

Музика към филми

• Поручик Киже (1933), аранжирана и като оркестрова сюита (виж по-долу)
• Дама пика, Op. 70 (1936), по Пушкин
• Александър Невски (1938), филм на режисьора Сергей Айзенщайн (съществува и под формата на кантата вижте по-долу)
• Лермонтов (1941)
• Котовски (1942)
• Партизаните в украинските степи (1942)
• Тоня (1942)
• Иван Грозни, Op. 116 (1942 – 1945), филм на режисьора Сергей Айзенщайн

Оркестрови творби

• Симфонии
  • Симфония № 1 в ре мажор „Класическа“, Op. 25 (1916 – 1917)
  • Симфония № 2 в ре минор „Желязо и стомана“, Op. 40 (1924 – 1925)
  • Симфония № 3 в до минор, Op. 44 (1928)
  • Симфония № 4 в до (оригинална версия), Op. 47 (1929 – 1930)
  • Симфония № 5 в си бемол, Op. 100 (1944)
  • Симфония № 6 в ми бемол минор Op. 111 (1945 – 1947)
  • Симфония № 4 в до (преработена версия), Op. 112 (1947)
  • Симфония № 7 до диез минор, Op. 131 (1951 – 1952)
  • Две младежки симфонии (1902 и 1908)

• Симфониета в ла (оригинална версия), Op. 5 (1909)
• Сънища (симфоническа картина), Op. 6 (1910)
• Есенна, Op. 8 (1910)
• Увертюра на еврейски теми, Op. 34bis (по камерната версия)
• Американска увертюра, Op. 42 (1926), за 17 инструменталисти (оркестрирана като оп. 42bis през 1928)
• Дивертименто, Op. 43 (1925 – 1929)
• Симфониета в ла (преработена версия), Op. 48 (1929)
• Симфонична песен, Op. 57 (1933)
• Руска увертюра, Op. 72 (1936)
• Симфоничен марш, Op. 88 (1941)
• 1941 година, Op. 90 (1941)
• Ода за края на войната, Op. 105 (1945), за духови инструменти, 8 арфи, 4 пиана, перкусия, и двойни баси
• Тридесет години, Op. 113 (1947), тържествена поема за оркестър
• Два пушкински валса, Op. 120 (1949)
• Срещата на Волга с Дон, Op. 130 (1951)

Прокофиев аранжира няколко сюити от своите сценични творби за концертно изпълнение:

• Сюити от Ромео и Жулиета
  • Сюита № 1, Op. 64bis
  • Сюита № 2, Op. 64ter
  • Сюита № 3, Op. 101
• Сюити от Пепеляшка
  • Сюита № 1, Op. 107
  • Сюита № 2, Op. 108
  • Сюита № 3, Op. 109

Владимир Преображенски в ролята на Данило в сцена от балета на С. Прокофиев „Приказка за каменното цвете“. Болшой театър, 1954 г.

• Сюити от Приказка за каменното цвете
  • Сватбена сюита за оркестър, Op. 126
  • Циганска фантазия за оркестър, Op. 127
  • Уралска рапсодия за оркестър, Op. 128
  • Стопанката на медната планина, Op. 129 (неосъществена)
• Скитска сюита, Op. 20 (от Ала и Лоли)
• Сюита от Шут, Op. 21bis
• Сюита от Любовта към трите портокала, Op. 33bis
• Вокална сюита от Огненият ангел, Op. 37bis
• Сюита от Стоманено препускане, Op. 41bis
• Сюита от Блудният син, Op. 46bis
• Четири портрета и развръзка от Комарджията, Op. 49
• Сюита от На Днепър, Op. 51bis
• Сюита от Поручик Киже, Op. 60
• Валсова сюита, Op. 110 (1946) (включва валсове от Война и мир, Пепеляшка и Лермонтов)
• Лятна нощ, сюита от Годеж в манастира, Op. 123

Концертни творби

• Пиано:
  • Концерт за пиано № 1 в ре бемол, Op. 10 (1911 – 1912)
  • Концерт за пиано № 2 в сол минор, Op. 16 (1912 – 1913, изгубен, пренаписан през 1923)
  • Концерт за пиано № 3 в до, Op. 26 (1917 – 1921)
  • Концерт за пиано № 4 в си бемол, Op. 53 (1931), за лява ръка (написан за Паул Витгенщайн)
  • Концерт за пиано № 5 в сол, Op. 55 (1932)
  • Концерт за две пиана и струнни инструменти, Op. 136 (1953 – незавършен)

• Цигулка:
  • Концерт за цигулка № 1 в ре, Op. 19 (1916 – 1917)
  • Концерт за цигулка № 2 в сол минор, Op. 63 (1950 – 1951)

• Чело:
  • Концерт за чело в ми минор, Op. 58 (1933 – 1938)
  • Симфония-концерт за чело и оркестър в ми минор, Op. 125 (1950 – 1952)
  • Концертино за чело в сол минор, Op. 132 (1952) (една версия, завършена от Дмитрий Кабалевскии, друга от Блок)

Вокални оркестрови творби

• Две поеми за женски хор и оркестър (1909 – 1910)
• Грозното патенце, Op. 18 (1914)
• Седем, те са седем (кантата), Op. 30 (1917 – 1918, rev. 1933)
• Мелодия, Op. 35bis (1920), за соло глас и оркестър
• Вокална сюита от Огненият ангел, Op. 37bis (1923-незавършена)
• Петя и вълкът: Детска симфонична приказка за четец и оркестър, Op. 67 (1936)
• Кантата за 20-ата годишнина от Октомврийската революция, Op. 74 (1936 – 1937), за два хора, оркестър, военен оркестър, акордеонен оркестър и перкусионен оркестър
• Песни за нашите дни, Op. 76 (1937)
• Александър Невски (кантата), Op. 78 (1939)
• Здравица, Op. 85 (1939)
• Балада за едно непознато момче, Op. 93 (1942 – 1943)
• Flourish, Mighty Homeland, Op. 114 (1947)
• Зимен огън, Op. 122 (1949 –1950)
• На стража на мира, Op. 124 (1950)

Хорови

• Шест песни, Op. 66 (1935)
• Седем песни и един марш, Op. 89 (1941 – 1942)
• Ескиз на Държавен химн на Съветския съюз, Op. 98 (1943 and 1946)
• Войнишка походна песен, Op. 121 (1950)

Песни

• Две стихотворения, Op. 9 (1910 – 1911)
• Грозното патенце, Op. 18 (1914)
• Пет стихотворения по Балмонт, Op. 23 (1915)
• Пет стихотворения по Ахматова, Op. 27 (1916)
• Пет песни без думи, Op. 35 (1920)
• Пет стихотворения по Балмонт, Op. 36 (1921)
• Пет казахски песни (1927)
• Две песни от Поручик Киже, Op. 60bis (1934)
• Три детски песни, Op. 68 (1936)
• Три романса по Пушкин, Op. 73 (1936)
• Три песни от Александър Невски, Op. 78bis (1939)
• Седем песни, Op. 79 (1939)
• Дванадесет руски народни песни, Op. 104 (1944)
• Два дуета, Op. 106 (1945)
• Broad and Deep the River Flows

Творби за пиано

• сонати за пиано:
  • Соната за пиано № 1 във фа минор, Op. 1 (1907 – 1909)
  • Соната за пиано № 2 в ре минор, Op. 14 (1912)
  • Соната за пиано № 3 в ла минор, Op. 28 (1907 – 1917)
  • Соната за пиано № 4 в до минор, Op. 29 (1917)
  • Соната за пиано № 5 в до мажор (оригинална версия), Op. 38 (1923)
  • Соната за пиано № 6 в ла мажор, Op. 82 (1939 – 1940)
  • Соната за пиано № 7 в си бемол мажор, Op. 83 (1939 – 1942)
  • Соната за пиано № 8 в си бемол мажор, Op. 84 (1939 – 1944)
  • Соната за пиано № 9 в до мажор, Op. 103 (1947)
  • Соната за пиано № 5 в до мажор (преработена версия), Op. 135 (1952 – 1953)
  • Соната за пиано № 10 в ми минор, Op. 137 (незавършена) (1952)
  • Piano Sonata No. 11, Op. 138 (неосъществена)
  • Шест младежки сонати за пиано (1904, 1907, 1907, 1907 – 1908, 1908, 1908 – 1909)
• Четири етюда, Op. 2 (1909)
• Четири пиеси, Op. 3 (1911)
• Четири пиеси, Op. 4 (1910 – 1912}
• Токата в ре минор, Op. 11 (1912)
• Десет пиеси за пиано, Op. 12 (1906 – 1913)
• Сарказми – пет пиеси за пиано, Op. 17 (1912 – 1914)
• Мимолетности (Visions Fugitives) – двадесет пиеси за пиано, Op. 22 (1915 – 1917)
• Приказките на старата баба, Op. 31 (1918)
• Четири пиеси, Op. 32 (1918)
• Things in Themselves – две пиеси за пиано, Op. 45 (1928)
• Две сонатини за пиано, Op. 54 (1931 – 1932)
• Три пиеси, Op. 59
• Pensées – три пиеси за пиано, Op. 62 (1933 –1934)
• Музика за деца, дванадесет леки пиеси, Op. 65 (1935)
• Думка (after 1933)

• Транскрипции за пиано:
  • Марш и скерцо от Любовта към трите портокала, Op. 33ter
  • Дивертисмент, Op. 43bis
  • Шест пиеси, Op. 52, от разнообразни източници
  • Десет пиеси от Ромео и Жулиета, Op. 75
  • Гавот от Хамлет, Op. 77bis
  • Три пиеси от Пепеляшка, Op. 95
  • Три пиеси, Op. 96
  • Десет пиеси от Пепеляшка, Op. 97
  • Шест пиеси от Пепеляшка, Op. 102

Камерни творби

• Струнен квартет № 1 в си минор, Op. 50 (1930)
• Струнен квартет № 2 във фа F (по карбардински теми), Op. 92 (1941)
• Хумористично скерцо, Op. 12bis, за четири фагота
• Увертюра по еврейски теми, Op. 34 (за кларинет, струнен квартет и пиано)
• Квинтет, Op. 39 (за обой, кларинет, цигулка, виола и двоен бас)
• Соната за две цигулки в до, Op. 56

Инструментални творби

• Цигулка
  • Пет мелодии за цигулка и пиано, Op. 35bis
  • Соната за цигулка № 1 във фа минор, Op. 80
  • Соната за цигулка № 2 в ре, Op. 94a (по Соната за флейта в ре, Op. 94)
  • Соната за соло цигулка/цигулки в унисон в ре, Op. 115

• Чело
  • Балада за чело и пиано, Op. 15
  • Ададжо за чело и пиано, Op. 97bis
  • Соната за чело в до, Op. 119
  • Соната за соло чело в до диез минор, Op. 134

• Флейта
  • Соната за флейта в ре, Op. 94

Музика за духов оркестър

• Четири марша, Op. 69 (1935 – 1937)
• Марш в ла бемол, Op. 89bis (1941)
• Марш в си бемол, Op. 99 (1943 – 1944)