Сефевиди

Сефевидите (на персийски: صفویان) са династия, управлявала Иран между 1501 и 1722. Тя води началото си от шейх Сефи ал-Дин, водач на суфийския орден Сефевия. Исмаил I става първият сефевидски шах на Иран. Сефевидите налагат в страната шиитския дванайсетен имамизъм, като спомагат за възстановяването на иранската идентичност след повече от осем века управление на чужди династии.

Сефевиди
1501 – 1736
Знаме
Административни данни
Официален език	персийски език
Население
Религия	дванайсетен имамизъм
Сефевиди в Общомедия

История

Сефевидски Иран през 1512

След падането на Сасанидите, Сефевидите стават едни от най-значимите династии в Персия. Тяхното време е наричано „начало на модерната персийска история“.^[1]

Сефевидите и техните шахове управляват т.нар. „барутна империя“, която няма нито властта, нито богатството, нито продължителността на империите на османците (техен съперник) или моголите (понякога съюзник).^[2] Те властват в една от най-великите персийски империи след мюсюлманското завоевание^[3][4][5][6], и налагат 12-ия имамизъм като официална религия, което е една от повратните точки в мюсюлманската история.

Сефевидски шахове на Иран

• Исмаил I (1501 – 1524)
• Тахмасп I (1524 – 1576)
• Исмаил II (1576 – 1578)
• Мохамед Ходабанда (1578 – 1587)
• Абас I Велики (1587 – 1629)
• Сафи (1629 – 1642)
• Абас II (1642 – 1666)
• Сюлейман I (1666 – 1694)
• Хюсеин I (1694 – 1722)
• Тахмасп II (1722 – 1732)
• Абас III (1732 – 1736)
• Сюлейман II (1749 – 1750)
• Исмаил III (1750 – 1760)