Силкосия

Силкосия е резерват в природен парк Странджа, България.

Резерват „Силкосия“
Мързевски дол край село Кондолово
Местоположение в България 42.083056, 27.754167
Местоположение	България Странджа
Най-близък град	Царево
Площ	389,6 хектара
Създаден	23 юли 1931 г.
Силкосия в Общомедия

Основаване и статут

Силкосия е най-старата защитена територия в България. Резерватът е създаден на 23 юли 1931 с постановление на Министерски съвет №10346^[1] с цел опазването на вечнозелените храстови формации, обхващащи най-високите части на резервата. Тогава носи името „Горна Еленица – Силкосия“.^[2] Обхваща територия от 389,6 хектара в планина Странджа.

Местонахождение

Разположен е между селата Българи и Кости. Резерватът обхваща части от землищата на двете села и част от водосборния басейн на река Велека. Теренът в Силкосия е изключително разнообразен, но в по-ниските части преобладават влажни блата, в които се съхранява растителност характерна за централна Европа. Резерватът заема територии между 100 и 250 м надморска височина и е един от ниските резервати в България.

Флора

Странджанска Зеленика в резервата

Въпреки малката си територия резерватът предлага голямо разнообразие от растителни видове. Установени са 260 вида висши растения. Дървесните видове са 14, храстовите 17, многогодишните тревисти растения са 143, а едногодишните и двугодишните – 70. Установени са 16 вида реликтни и 3 вида ендемични растения. Срещат се растения, характерни за различни географски ширини, което прави резервата интересен от научна гледна точка.

„Силкосия“ е горски резерват. Горските ценози заемат 97,9% от площта на резервата.

На територията на „Силкосия“ се наблюдава явлението растителна инверсия. Инверсията, която се наблюдава в дървесните видове, се изразява в това, че при нормални условия буковите дървета заемат по-студените терени на по-голяма надморска височина, а дъбовите се намират в ниските части. В Силкосия се наблюдава обратното – буковите гори са разположени в ниските части и в долинните части, докато дъбовите горски масиви са разположени в по-високите части.

Във влажните долинни части се наблюдават растенията странджанска зеленика, лавровишна, кавказка боровинка, обикновен тис и други. Голям интерес представлява единственото находище на дива мушмула в Европа, което са намира на територията на резервата. От тревните видове най-разпространени са кавказка иглика и пролетна циклама, които са цъфтящи видове и цъфтят през месеците февруари и март.

Фауна

Резерватът има богата фауна. Земноводните са представени от зелена крастава жаба, дървесница и гръцка дългокрака жаба.

Характерни влечуги са шипобедрената и шипоопашатата костенурка, слепокът и жълтокоремникът. Разнообразието от змии е голямо – голям стрелец, смок мишкар, пъстър и вдлъбнаточел смок.

Изключително разнообразна е орнитофауната. Тук гнездят авлига, южен славей, малко черноглаво коприварче, голямо белогушо коприварче, кос, сойка, обикновена чинка, различни видове кълвачи, грабливи птици и др.

От бозайниците се срещат дива котка, белка, златка, вълк, дива свиня и др.

Управление

• Съгласно Закона за защитените територии (ЗЗТ) резерватът се охранява и управлява от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Бургас, под контрола на Министерството на околната среда и водите.

Горски фонд

• Държавно лесничейство „Кости“, Регионално управление на горите в Бургас

Вижте също

• Защитени територии в България