Симеон Поплазаров

Симеон Поплазаров или Лазаров (изписване до 1945 година: Симеон попъ Лазаровъ) е български свещеник, просветен деец и общественик, деец на Кичевската българска община.

Симеон Поплазаров
български духовник и просветен деец
Роден	Кичево, Османска империя

Биография

Посрещане на кичевския младотурски отряд в Битоля, 15 юли 1908 година. Командир на отряда е Кел Али бей, а помощник-командири са учителите Анастас Митрев (с номер III), Методи Стършенов (с номер IV) и Симеон Поплазаров (с номер V)

Симеон Поплазаров е роден в град Кичево, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Става свещеник и работи като български учител в родния си град. След Младотурската революция в 1908 година Поплазаров, заедно с Анастас Митрев и Методи Стършенов, оглавява отряд милиция в Кичево, в който влизат и турци, и албанци и който обикаля Кичевско и Поречието, за да наложи Хуриета, след което се отправя към вилаетския център Битоля.^[1]

На 15 май 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, от името на Кичевското благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.^[2]

Попаднали под сръбска окупация, българите от Кичевско изпращат делегация до София, предвождана от кичевските учители свещеник Симеон Поплазаров, Методи Стършенов и Г. Иванов), с цел да се яви пред българския министър-председател Иван Евстратиев Гешов, да помоли за помощ и да проси бързо и енергично застъпничество за измъченото кичевско население. През април 1913 година делегациите от Кичевския край публикуват и мемоара „Кичево в миналото си и сега“, който да запознае българската общественост с историята на техния край и методите на новите сръбски окупационни власти.^[3]