Симулирано закаляване

вид метаевристичен метод From Wikipedia, the free encyclopedia

Remove ads

Симулираното закаляване (на английски: simulated annealing, SA) е вероятностна техника за апроксимиране на глобалния оптимум на дадена функция. По-конкретно, това е метаевристичен метод за апроксимиране на глобална оптимизация в голямо пространство на търсенето. Често се използва когато пространството на търсенето е дискретно (например, всички маршрути, по които дадено множество градове могат да бъдат обходени в задачата за търговския пътник). За задачи, при които за фиксирано време откриването на приблизителен глобален оптимум е по-важно от откриването на точен локален оптимум, методът на симулираното закаляване може да се окаже за предпочитане пред алтернативни методи като метода на градиентното спускане.

Названието и оригиналната метафора за тази метаевристика идват от областта на металургията, от техниката на закаляване, която включва нагряване и контролирано охлаждане на материала с цел повишаване размерите на неговите кристали и намаляване на дефектите им. Нагряването и охлаждането на материала повлиява както температурата, така и термодинамичната свободна енергия. Симулираното закаляване е формулирано за първи път от Армен Хачатурян, Светлана Семеновская и Борис Вайнщайн през 1979 г. и отново от същия колектив през 1981 г. Авторите са използвали компютърна симулация, имитираща загряване и охлаждане на система с цел откриване на глобалния ѝ минимум.

Идеята за бавното охлаждане е внедрена в алгоритъма на симулираното закаляване като бавно намаляване на вероятността за приемане на по-лоши кандидат-решения при претърсването на пространството на решенията. Приемането на по-лоши решения е фундаментално свойство на метаевристичните методи, тъй като то позволява по-изчерпателното претърсване на пространството на оптимално решение и помага за избягването на „забиването“ в локални оптимуми. Симулацията може да се извърши или с решаване на кинетични уравнения за функции на плътност, или с използване на метода на стохастичното универсално семплиране, който е описан независимо от три групи изследователи: Скот Къркпатрик, С. Даниъл Джелат и Марио П. Веки през 1983 г., Владо Черни през 1985 г. и от Светлана Семеновская, Карен Хачатурян и Армен Хачатурян през 1985 г. Методът е адаптация на алгоритъма на Метрополис-Хейстингс, вид Монте Карло метод, който генерира примерни състояния на една термодинамична система, измислен от М. Н. Розенблут и публикуван от Н. Метрополис и съавтори през 1953 г.

Remove ads

Обща постановка

Нека знаем термодинамичното състояние на някоя физическа система. Функцията E(s), която трябва да се минимизира, е аналог на вътрешната енергия на системата в това състояние. Целта е системата да се доведе от произволно начално състояние до състояние с минимална възможна енергия.

Thumb
Симулирано закаляване над задача за търсене на максимум. Целта тук е да се открие максималната стойност, но не е достатъчно да се използва прост алгоритъм за изкачване поради наличието на множество локални максимуми. С постепенното намаляване на температурата глобалният максимум бива открит.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Simulate annealing в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Remove ads
Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads