Синя жлъчка

Синя жлъчка, синя млечка или цикория (Cichorium intybus) е многогодишно растение от семейство Сложноцветни.

Синя жлъчка

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Астроцветни (Asterales) семейство: Сложноцветни (Asteraceae) триб: Цикориеви (Cichorieae) род: Цикория (Cichorium) вид: Синя жлъчка (C. intybus)

Научно наименование

Cichorium intybus Linnaeus, 1753

Синя жлъчка в Общомедия

[ редактиране ]

Растението е познато в 2 форми – салатна, която се отглежда заради листата си, и кореновидна, култивира се главно заради кореноплодите. В много страни се отглежда като културно двугодишно растение (кореноплодна цикория), най-вече заради корените, които са по-месести и много едри.^[1] Разпространено в ниските части на цяла България - край пътища, сухи ливади, а също и като плевел в житните култури.

Цикорията е студоустойчива и изисква прохладен, влажен климат.^[2]

Описание

Синята жлъчка е двугодишно или многогодишно тревисто растение, достигащо на височина 20 – 100 cm. Коренът й е вретеновиден до надебелен подобно на ряпа и достига до 1,5 м.^[1]

Стъблото на растението е разклонено. Приосновните му листа са събрани в розетка на къси дръжки. Формата им е обратнояйцевидна, перестонарязана или наделена. Стъблените листа са приседнали и стъблообхващащи.

Цветните кошнички са многобройни, събрани на групи от по 2-5 или единични. Цветовете са с небесносин цвят, а рядко могат да са бели или розови. Цъфти в периода юни – октомври^[3].

Състав

Растението съдържа гликозиди, които оказват лечебно действие при храносмилателни разстройства и проблеми с дихателната система. Корените му съдържат инулин (40–60%), гликозида интибин (до 0.20%), на който се дължи горчивия вкус, до 20% левулоза, белтъчни вещества, до 9% фруктоза, до 7% пентозаини, холин, смоли, дъбилни горчиви вещества, тлъсто масло, ензими и др.

Листата на синята жлъчка съдържат инулин, калий, фолиева киселина, а млечният сок – сесквитерпенови лактони лактуцин и лактукопикрин, тараксастерол, каучук и др. Семената му съдържат протокатехинов алдехид. Цветовете – кумариновия гликозид цикорин, който при хидролиза се разгражда на ескулегин (цихоригенин) и глюкоза.

Сурова цикория Chicory, witloof, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)
Основни Енергия 71 kJ (20 kcal) Въглехидрати 4 g Влакна 3.1 g Мазнини 0.1 g Наситени 0.024 g Трансмазнини 0 g Мононенаситени 0.002 g Полиненаситени 0.044 g Холестерол 0 mg Белтъчини 0.9 g Вода 94.52 g Пепел 0.47 g
Витамини Витамин A 0 μg Тиамин (B1) 0.062 mg Рибофлавин (B2) 0.027 mg Ниацин (B3) 0.16 mg Пантотенова к-на (B5) 0.145 mg Пиридоксин (B6) 0.042 mg Фолиева к-на (B9) 37 μg Кобаламин (B12) 0 μg Витамин C 2.8 mg Витамин D 0 μg
Минерали Калций, Ca 19 mg Желязо, Fe 0.24 mg Магнезий, Mg 10 mg Фосфор, P 26 mg Калий, K 211 mg Натрий, Na 2 mg Цинк, Zn 0.16 mg Мед, Cu 0.051 mg Манган, Mn 0.1 mg Селен, Se 0.2 μg
Аминокиселини Триптофан 0.016 g Треонин 0.025 g Изолевцин 0.054 g Левцин 0.039 g Лизин 0.035 g Метионин 0.005 g Фенилаланин 0.022 g Валин 0.041 g Аргинин 0.066 g Хистидин 0.015 g

Употреба

Билка

Корените и стръковете на растението се събират, тъй като подпомагат храносмилателната система. Надземната част на растението се бере през цъфтежа (юли–август), а корените се изваждат август-септември. Изсушени, частите от растението могат да се използват за чай (отвара). В българската народна медицина синята жлъчка се употребява при кашлица, треска, ангина, захарен диабет, цироза, бодежи в гърдите, епилепсия, трудно уриниране и уриниране на кръв, оскъдна и болезнена менструация, хемороиди, подагра, виене на свят, пясък в бъбреците и пикочния мехур, нарушено храносмилане, стомашни болки, гастрит, язва на стомаха, чернодробни и жлъчни заболявания и болести на далака.^[1]

Храна

Листата на синята жлъчка могат да се използват за салата. Страните, в които цикорията е култивирана като зеленчукова храна, са известни различни сортове – Радичо, Витлуф, Експрес, Бланка и Екстрема.^[2]

Опечен и смлян, коренът на това растение се използва като заместител на кафето. Това е основната съставка на т.нар кафе „Инка“, чийто аромат (дължащ се на разпаднатия до оксиметилфурфурол инулин) се доближава до аромата на истинското кафе.

Листа Листа   Съцветие отблизо Съцветие отблизо   Бели цветове Бели цветове