Скалдскапармал

Скалдскапармал (на старонорвежки: Skáldskaparmál, в превод език на поезията, ок. 50 хил. думи) е втората част от Прозаичната Еда на Снуре Стурлусон и представлява диалог между нордическия бог на морето – Агир и Браги, богът на поезията. В техния разговор се преплитат скандинавска митология и фундаментите на поезията. Даден е произходът на редица кенинги, а впоследствие Браги дава списък от кенинги на известни хора, места и предмети. След това богът обсъжда поетичния език в детайли и то най-вече хайти – поетични наименования на неописателни концепции, като отново систематизира казаното. Това до известна степен оформя един своеобразен изчерпателен източник за нордическата поезия.

Скалдскапармал
Skáldskaparmál
Сцена от Скалдскапармал – Один, Локи и Хьонир варят говеждо месо, докато отгоре стои Тяци
Автор	Снуре Стурлусон
Създаване	20-те години на XIII век
Първо издание	Исландия
Оригинален език	нордически
Вид	поема
Публикувано в	„Прозаична Еда“

Външни препратки

• Скалдскапармал от Снуре Стурлусон в оригинален текст
• ((en)) Пълен текст на Скалдскапармал Архив на оригинала от 2006-10-06 в Wayback Machine.
• Скалдскапармал на нордически език Архив на оригинала от 2006-09-06 в Wayback Machine.
• ((en)) Скалдскапармал в превод в Уикиизточник

Тази статия, свързана с митология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.