Славейково (област Варна)

Славейково е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, област Варна. Турското име на селото е Дамлалъ („Капка“).

Вижте пояснителната страница за други значения на Славейково.

---

Славейково
Славейково 43.110176, 27.236454 Славейково
Общи данни
Население	291 души[1] (31 декември 2024 г.) 7,52 души/km²
Землище	38,678 km²
Надм. височина	124 m
Пощ. код	9247
Тел. код	05122
МПС код	В
ЕКАТТЕ	66963
Администрация
Държава	България
Област	Варна
Община    – кмет	Провадия Димо Димов (ГЕРБ; 2023)
Кметство    – кмет	Славейково Михаил Терзиев (ДПС)

География

Разположено е в равнинна и равнинно-хълмиста област. Близки са селата Черноок, Градинарово, Друмево, Блъсково.

Селото е заобиколено от гори, срещат се широколистна и иглолистна растителност.

Почвата е изключително плодородна – чернозем.

Разделено е на три махали – Долно, Средно и Горно.

Славейково е напълно електрифицирано – 16.04.1961 г.

Водоснабдяване – централен водопровод. Съществуват и кладенци, а също така са запазени и селските чешми с каменни корита. В Долно Славейково се намира и чешма с лековита минерална вода.

Общественият транспорт свързва селото с околните села и гр. Провадия.

История

Селището е с дълголетна история, създадено още по Османско време. Османското име на селото е Дамлалъ. Населението е смесено – жителите са християни и мюсюлмани, които съжителстват мирно и се уважават взаимно.

Къщите са иззидани от камък и са с високи дървени порти. Селскостопанските постройки са направени от кирпич.

В Горно Славейково се намира черквата. Всяка от трите махали има собствен универсален магазин. В Горно Славейково дълго време собственик на магазина е бил Ради Костов.

В Средно Славейково се намира основното училище, което се посещава от деца от трите махали.

В това училище са работили фамилията Блага и Спас Димови. Те са започнали дейността си, веднага след завършване на университет и са посветили целия си живот, грижейки се за образованието на няколко поколения деца от с. Славейково.

Спас Димов започва като учител по физика и математика, а впоследствие става директор на училището. Съпругата му Блага Димова е била начална учителка.

Фамилията Пенчеви също е дала много за образователната система.

Кметството се намира също в Средно Славейково. Там е имало кино и селска пекарна, която е обслужвала и трите махали. Също така читалище с богата библиотека, джамия (обновена през 2014 г.), здравна служба, магазини, кафене.

През селото минава малка рекичка, която допълва очарованието му.

В Средната махала е съществувала и мандра, която е изкупувала млякото от трите махали.

Почвата е изключително плодородна, имало е много бостани, пиперници, лозя, царевица, слънчоглед, зеленчукови и овощни градини.

През последните години се наблюдава засилено обезлюдяване на селото.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2][3]

Година на преброяване Численост 1934 1993 1946 1846 1956 1633 1965 1390 1975 1104 1985 871 1992 711 2001 578 2011 413 2021 322

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	413	100.00
Българи	132	31.96
Турци	238	57.62
Цигани	3	0.72
Други	–	–
Не се самоопределят	–	–
Неотговорили	40	9.68

Религии

Християнство – официална религия в Република България.

Културни и природни забележителности

Фолклорните традиции са се спазвали дълги години от жителите на селото – коледари, кукери и конни надбягвания на Тодоров ден, а през топлите месеци хората са предпочитали прохладата на Балкана, където са се събирали да пеят български народни песни и играят хора.

В Балкана има пещера, известна с обитателя си – кафява мечка, която е отглеждала там малките си. Друга забележителност е „Орловата дупка“.

Славейковата гора е обявена за защитена местност. Тя впечатлява с изключително красивата си природа. Най-високата точка е връх Хисаря – 347,7m. Тук се намират и късноантичната и средновековна крепости – „Дамлалъ хисар“ и „Кючюк хисар“.

Спорт

Селото е имало футболен отбор – „Съртовец“, който днес не развива дейност.

Поминък

В Горната махала жителите са били животновъди и земеделци. Интересното е, че са се занимавали с отглеждането на диви прасета в естествената им среда. Също са отглеждали и черни биволи, които са ползвали за впряг.