Славейче (списание)

„Славейче“ е българско месечно илюстровано литературно списание за малки деца, включително начална училищна възраст.

„Славейче“
Информация
Категории	детско списание
Издател	Съюз на българските писатели Министерство на народната просвета
Първи брой	декември 1956 г.
Периодичност	месечно
Тираж	120 000 бр.
Държава	България
Език	български

История

Излиза без прекъсване над 50 години от основаването си през декември 1956 г. и е най-продължително съществувалото списание за деца в България. Издание е на Съюза на българските писатели и Министерството на народната просвета.

Създадено е от поета Лъчезар Станчев, като резултат от многогодишен издателски – редакторски опит от началото на 1930-те години с вестник „Весела дружина“ (1933 – 1947 с библиотека от малки книжки, заедно с брат му Емил Коралов), библиотека „Герои“ (1940 – 1943), библиотека „Незабравки“ (1946 – 1947, заедно с Ел. Бояджиева), сп. „Чавдарче“ (1946 – 1948) и сп. „Дружинка“ (1948 – 1949).

Първият брой излиза от печат за Коледа 25 декември 1956 г. В началния 10-годишен период (1956 – 1967) на сп. „Славейче“ с главен редактор Лъчезар Станчев (с поканени за редактори Атанас Душков, Пламен Цонев и художник Любен Зидаров), постепенно се провежда „корпоративно“ добавяне към списанието на приложения „Библиотека Славейче“ – 10 малки книжки и малък вестник „Весело Славейче“. Реализирана е възможност за специални за авторите повишени хонорари основани на постигнатия десетократно по-голям тираж 120 000 броя в сравнение с други подобни издания. По конюнктурни съображения не се разрешава тиражът да бъде увеличен, но въпреки това, „Славейче“ се самоиздържа и финансира СБП за разлика от другите издания, които са на дотации.

В илюстрованото списание се публикуват произведения на съвременни и класически автори на литература за деца, преводи, нотирани песни, забавни четива и гатанки предназначени за насърчение на културното израстване на децата. Обменят се на реципрочна основа материали за публикуване с детски списания от цял свят, пример е износът на българско магаре за Германия (ГДР) срещу дребни играчки за приложение към всеки брой на списанието. В България списанието „корпоративно“ си сътрудничи с производители на играчки и детски продукти насърчавани чрез марката „Славейче“.

Специално внимание се отделя на привлекателните разкази в картини, в които текстът не се представя в балончета, за да не бъдат поставяни в категорията на „отречените по това време“ комикси.

Списанието поддържа напълно отворен кръг от сътрудници автори (включително художници) и усилия за привличане на нови автори с първи творби за деца като: Йордан Вълчев, Стоян Венев, Тодор Динов, Найден Вълчев, и др.

След съзидателния първи 10-годишен период на „Славейче“ следващите редактори се задоволяват с поддържане на тиража.

Екип на сп. „Славейче“

Главни редактори

• Лъчезар Станчев (1956 – 1967),
• Иван Давидков (1968),
• Михаил Лъкатник (1969 – 1974),
• Георги Струмски (1975 – 1976), (1978 – 1989),
• Николай Соколов (1976 – 1977),
• Кирил Назъров (1990 – 1995),
• Панчо Панчев (1996 – 2007)

Художници–редактори

• Любен Зидаров,
• Стоян Анастасов,
• Николай Стоянов, и др.