Сливенска епархия

Сливенска епархия

Катедралният храм „Свети Димитър“ в Сливен
Църква	Българска православна църква
Страна	България
Център	Сливен
Катедрална църква	„Свети Димитър“
Архиерейски наместничества	Бургас Ямбол Карнобат Елхово Котел Малко Търново
Дата на основаване	1871 година
Предстоятел	Арсений
Сан	митрополит
Брой манастири	9
Брой църкви	333
Сливенска епархия в Общомедия

В началото на XVIII век гръцкото духовенство съсредоточава в ръцете си цялата духовна власт. Сред подчинените на Цариградската патриаршия българи започва движение против гърцизма. В Сливен последователи на Иларион Макариополски и Неофит Бозвели стават Илия Недялкович, Димитър Добрович, хаджи Мина Пашов, учителят Добри Чинтулов и други. Пръв в Сливен чете Евангелието на български език поп Димитър, а когато през 1859 година в града идва гръцкият владика Кирил Одрински, събраните в църквата „Свети Димитър“ младежи го изгонват от града. След продължителни преговори с Високата порта на 28 февруари 1870 година великият везир Али паша връчва на българските представители султанския ферман за основаването на независима Българска екзархия. В член 10 са записани епархиите на Екзархията, включително и Сливенската. През 1871 година е избран първият български екзарх – Антим I, български архиереи (митрополити) за епархиите в Южна и Северна България и Македония. За новоучредената Сливенска епархия е избран архимандрит Серафим и ръкоположен за сливенски митрополит през 1873 година.

След Освобождението Сливенската митрополия развива всеобхвата социалната дейност. Основават се църковно-просветни братства, манастирите стават средища на духовен и културен живот. Дълго време делата на църквата и училищата са общи – общо настоятелство, обща каса, общи грижи. Пригаждат се два църковни дюкяна за детски градини, а през 1939 година се построява и дневен дом за децата на работничките от Бургаската община. Открива се пансион за бедни ученици, като същевременно от общината за тях са издействани стипендии. През 1925 година в земите на манастира „Света Петка“ край село Сотиря е организирана ученическа лятна колония.

Но най-големи грижи се полагат за учителите. Растат изискванията за тяхната образованост, интелигентност и нравственост. Заплатите им се осигуряват от бюджета на църковните настоятелства, от дарения, от събиране на помощи, а през 1880 година Сливенската митрополия предлага въвеждане на вътрешен данък върху гражданите, за да се осигури издръжката както на българските, така и на малцинствените училища в града. Отделят се и се събират помощи за пострадалите от природни бедствия, от Руско-турската война, а в някои по-тежки случаи са отпуснати пожизнени пенсии. Особена грижа на Митрополията са бежанците – македонски, тракийски, руски. През 1903 година е създаден комитет за подпомагане бедното население в Македония и Одринско. На свещениците бежанци се осигурява назначение като енорийски свещеници. В манастирите се настаняват военноинвалиди, бедни семейства.

В Сливен е създадено първото в страната червенокръстко дружество „Вяра, Надежда и Любов“, чийто председател е митрополит Серафим. Подпомагани са дружествата „Юнак“ и „Майчина длъжност“.

През 1925 година в манастира „Света Петка“ се открива старопиталище на издръжката на митрополията. Отстъпва се стая на туристическото дружество. По-късно това става и в манастира „Свети Спас“ край Ямбол. Отпускат се средства и за самите манастири в епархията, защото повечето са в окаяно състояние. Събирани са средства и за българските манастири в Атон.

За почивка и лечение на свещениците се строи почивен дом в Сливенските минерални бани. Подпомагат се и други строежи – Кулцухорския мост в Сливен, Агрономическия дом в село Оризаре, Поморийско (1931 г.), Здравен дом в село Русокастро, Бургаско.

През Първата световна война на семействата на мобилизираните свещеници като помощ се изплаща по половин месечна заплата, а след войната църквата полага огромни усилия за издирване на пленените свещеници.

Обществениците Добри Чинтулов, Сава Доброплодни, Стефан Гидиков и д-р Миркович, които са в центъра на църковно-религиозните дела в града, са инициаторите за създаване на първото читалище „Зора“ през 1859 година. Сливенската митрополия често отпуска средства за закупуване на книги. В своето завещание от 1875 година сливенският отец Амфилохий изрично упоменава: „... 24 книги по историческата част за читалището“. През 1934 година е отстъпена сграда на епархията за откриване на читалище в Созопол. С църковна помощ са построени читалищата в Карнобат, с. Българово, Айтоско; с. Невестино, Карнобатско; с. Воден, Елховско и други.

Бургаска духовна околия – с център гр. Бургас. Архиерейски наместник: ставрофорен иконом Борис Игнатов.
Ямболска духовна околия – с център гр. Ямбол. Архиерейски наместник: ставрофорен иконом Димитрий Драганов
Тополовградска духовна околия – с център гр. Тополовград. Аархиерейски наместник ставрофорен иконом Иван Янчев Михалев.
Карнобатска духовна околия – с център гр. Карнобат. Архиерейски наместник: свещеноиконом Иван Ангелов Ангелов.
Малкотърновска духовна околия – с център гр. Царево. Архиерейски наместник: ставрофорен иконом Стоян Николов Василев.
Котелска духовна околия – с център гр. Котел. Архиерейски наместник: свещеноиконом Димитър Панайотов Сотиров.

Сливенска епархия

История

Сливенски митрополити

Архийерейски наместничества

Манастири

Храмове

Катедрален храм

Храмове по духовни околии

Външни препратки

Wikiwand - on