Смиле Войданов

Смиле Войданов с псевдоним Азем^[1] (Азев, Хазем)^[2] е български емигрантски деец и революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[3] През 30-те години на XX век приема идеите на македонизма.

Смиле Войданов
революционер
Роден	1 февруари 1872 г. Лактине, Османска империя
Починал	4 март 1958 г. (86 г.) Понтиак, САЩ
Смиле Войданов в Общомедия

Биография

Четата на Смиле Войданов

Смиле Войданов на късна възраст

Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иванъ Поповъ, Смиле Войдановъ, Деянъ Димитровъ и Никола Митревъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга III, Печатница П. Глушковъ, 1926.

Смиле Войданов е роден на 1 февруари 1872 година в охридското село Лактине, тогава в Османската империя. Първо учи в Охрид, а после три години и в кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“. Остава на работа там до 1890 година. През 1892 година е български учител в родното си село, а в периода 1894 - 1897 година е ханджия в Сливово. През 1898 година е назначен за учител в селото, а Христо Узунов и Методи Патчев привличат Смиле Войданов във ВМОРО.

Войданов от 1901 година започва да агитира и да образува комитети на организацията. През юли 1902 година влиза в четата на войводата Деян Димитров, която за район има Малесията. По време на Илинденско-Преображенското въстание Смиле Войданов с четата си действа в района на Горна Дебърца. След потушаването на въстанието заедно с Христо Узунов при Смилево срещат Даме Груев и Георги Сугарев, откъдето после Смиле Войданов се насочва към България.^[4] През март 1905 година влиза с чета в Македония заедно с Александър Протогеров, Деян Димитров и Тасе Христов.^[5]

По време на Балканската война служи в Македоно-одринското опълчение, награден в със сребърен медал.^[6] След това Петър Чаулев и Смиле Войданов с общо 189 четници възстановяват революционната си дейност в Охридско сега срещу новата сръбска власт.^[7]

След Балканската война Смиле Войданов емигрира в Америка и се заселва в град Понтиак, Мичиган, където развива дребен бизнес. Влиза в Управителния комитет на вестник „Народна воля“ и сътрудничи на него, а през 1931 година става председател на ЦК на Македонски народен съюз, на който секретар е Георги Пирински. През 1933 г. в Съединените щати е създаден специален „Комитет за защита на македонските права и свободи“ с председател известния български писател Стоян Христов. Комитетът издига лозунга за обединение на всички българи в Америка за единофронтовска борба за освобождение на Македония.^[8] Този комитет изпраща специална делегация в състав Смиле Войданов, Едуард Бел Хаскел и епископ Д. Смит, която посещава Атина и Белград. Там тя протестира срещу преследванията на българите, останали след Първата световна война в границите на Гърция и Югославия. По време на престоя си в София тримата изразяват публично недоволството си във връзка с политическите убийства на леви политически лидери. След избухването на Втората световна война се включва и в Американския славянски комитет, обединение на американците от славянски произход за защита и подпомагане на славянското население във военна Европа^[9].

Смиле Войданов почива на 86 години в Понтиак, щата Мичиган на 4 март 1958 година.^[10][11][12]

Външни препратки

• Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иванъ Поповъ, Смиле Войдановъ, Деянъ Димитровъ и Никола Митревъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга III, Печатница П. Глушковъ, 1926.