Смирение

Смирението е качеството да си смирен. Речниковите дефиниции подчертават смирението като ниско самочувствие^[1] и чувство за недостойност.^[2] В религиозен контекст смирението може да означава признаване на себе си по отношение на божество (т.е. Бог) или божества и последващо подчинение на споменатото божество като член на тази религия.^[3][4] Извън религиозния контекст смирението се дефинира като „не-себе си“, освобождаване от съзнанието за себе си, форма на сдържаност, която нито притежава гордост (или надменност), нито се отдава на самоунищожение.^[5][6]

„Смирение“, худ. Тадеуш Горецки

Смирението може да бъде присвоено като способност да търпиш унижение чрез себеосъждане, което само по себе си остава съсредоточено върху себе си, а не върху ниския самофокус.^[7][8]

Смирението, в различни тълкувания, се разглежда широко като добродетел, която се концентрира върху ниска самозагриженост или нежелание да се изкачиш напред, така че е в много религиозни и философски традиции, контрастира с нарцисизма, пристрастието и други форми на гордост и е идеалистична и рядка вътрешна конструкция, която има външна страна.

Философското разбиране и тълкувание в XXI в. на "смиреност" ясно поставя граница със "примиреност" и не трябва да се бърка със "слабост", а обрятно. Смиреността все повече се свързва с духовните, етичните и социалните ценности.

Причини защо "смиреността" се цени толкова високо от философията на днешно време:

1. Баланс и самоосъзнатост: Смиреността помага на човек да се фокусира върху своите силни и слаби страни, като насърчава реалистична самооценка. Тя ни напомня, че сме част от нещо по-голямо от самите нас.

2. Вътрешен мир: Смирените хора са по-малко склонни към завист, гордост или враждебност. Те са способни да приемат неуспехите и трудностите по-спокойно, което води до емоционален баланс.

3. Подобряване на взаимоотношенията: Смиреността насърчава уважение и съпричастност към другите в един осъзнат и глобален свят. Смиреният човек е по-отворен за чуждите гледни точки, което улеснява изграждането на здрави и искрени взаимоотношения.

4. Духовен аспект: Стои константно през вековете и няма промяна днес. В много религиозни и духовни учения смиреността е ключова добродетел. Тя се свързва с приемане на Божията воля, уважение към света и разбирането, че не всичко е в човешките ръце.

5. Избягване на гордостта и арогантността: Смиреността предпазва от излишна гордост, която често може да доведе до грешки, конфликт и изолация.

6. Развитие и учене: Смиреният човек е по-склонен да признае, че има още какво да учи, и е отворен към нови знания и опит. Съвременният човек трябва да приеме, че е нормално да учиш цял живот, за да си пълноценен.

Затова смиреността се пожелава като добродетел, която води до вътрешна хармония, мъдрост и по-пълноценен живот.