Снежанка

From Wikipedia, the free encyclopedia

Снежанка
Remove ads

Снежанка (на немски: Sneewittchen, съвременен немски правопис: Schneewittchen; на английски: Snow White; на руски: Белоснежка) е широко известна литературна героиня, персонаж от немската приказка „Снежанка и седемте джуджета“, позната в различни варианти, най-известен от които е този на Братя Грим, публикуван за пръв път в 1812 г. в първото издание на сборника „Детски и домашни приказки“. Тя е повсеместно популяризирана, чрез едноименната анимационна адаптация от 1937 г., продуцирана от Уолт Дисни. Историята на Снежанка има още и огромен брой публикации, вариации, адаптации и екранизации за деца в различни жанрове по цял свят.

Вижте пояснителната страница за други значения на Снежанка.
Бързи факти Характеристики, Пол ...

Сред приказките на Братя Грим (в третото им издание) и такава, една от героините в която има подобно име („Белоснежка и Червенорозка“/Schneeweißchen und Rosenrot), а сюжетът включва приключенията на две девойки, които срещат в гората принц, омагьосан от джудже да се превърне в мечка, а когато пак става човек Белоснежка се жени за него, а Червенорозка за брат му; първоначалният издаден вариант е на балтийско-германската писателка Каролине Щал (1816 г.) Във връзка с това името на героинята от „Снежанка и седемте джуджета“ е променено в настоящето (Sneewittchen, вместо Schneeweißchen).

Съществуват и много образи във фолклора и световната литература (включително в произведения със сходен сюжет, предназначени за възрастни, сред които и такива, които пародират класическия), подобни на Снежанка и някои други герои от приказката за нея. Много други вариации на историята съществуват в цяла Европа. В Класификацията на Аарне-Томпсън (Aarne-Thompson) на традиционните народни приказки е в раздел „Други вълшебни приказки“, в група № 709, именувана на нея и включваща самата немска Sneewittchen, италианската Bella Venezia, гръцката Myrsina, арменската Nourie Hadig и шотландската Gold-Tree and Silver-Tree.

В редица страни, повлияни от културата на Съветския съюз, под името Снежанка (на руски: Снегурочка, произнася се: Снйегурачка) е позната и изключително красивата златокоса/русокоса спътница на Дядо Мраз, респективно – на Дядо Коледа днес, участваща в раздаването на подаръците на децата край новогодишната или коледната елха и въобще в тържествата по случай тези празници.

Remove ads

Фолклорни мотиви

Снежанка в германската приказка (в класическата ѝ версия) е единствена дъщеря на крал, останал вдовец скоро след раждането ѝ. Наречена е така, защото въплъщава идеала за красота – лицето ѝ е „бяло като сняг“, устните ѝ са „алени като кръв“, а косите ѝ са „черни като абанос“. Баща ѝ се жени повторно и изключителната красота, с която е надарена останалата полу-сираче принцеса, разпалва убийствена завист у втората му жена – нейната зла мащеха-магьосница, която също е много красива. Магьосницата има вълшебно огледало, което вижда навсякъде и говори истината. Тя е много суетна и нарцистична личност и магическият предмет ѝ служи да задоволява самолюбието си, чак докато завареницата ѝ толкова се разхубавява, че я измества, като първа по красота. Тогава тя неуспешно се опитва да я убие. Чрез огледалото мащехата винаги успява да открие избягалата Снежанка и прави няколко опита да я унищожи. Добросърдечна и работна, Снежанка привързва към себе си хора, животни и приказни създания, което ѝ помага в края на краищата да преодолее покушенията на вещицата (която се опитва последователно да я премахне с помощта на шал, на колан или на украшение, подобно на чокър, и посредством гребен, който забива в скалпа ѝ). Накрая кралицата успява да я „приспи завинаги“ (един вид да я докара до състояние на дълбока кома) с помощта на отровна червена ябълка, но поставената в кристален ковчег на върха на планината Снежанка е съживена (събудена с целувка) от влюбен в нея принц (по друга версия, при преместване на ковчега по желание на принца парченцето от ябълката, изпада от устата на принцесата и съответно отровата спира да ѝ действа). После Снежанка се омъжва за него, а втората ѝ майка загива трагично.

Характерни приказни елементи в народната приказка, освен самата невинна красавица Снежанка и образите на красивата, но коварна кралица-магьосница, седемте джуджета (от които момичето е приютено, след като бяга от двореца за да не я убие вещицата), кралският егер (ловец), на когото мащехата възлага отначало да я заколи, докато се разхождат в гората, но той я пощадява (в друга версия с това е натоварена една придворна дама) и принцът, който я взема за жена, са и някои артефакти. Те включват магическото огледало, отровната ябълка (особено подло поднесена на момичето от преобразената магьосница, която сама изяжда една част от нея, знаейки че в тази част няма отрова), кристалният ковчег. Сюжетът явно третира правото на кръвното родство, отстраняването на конкурентите при узурпация, отразява народните вярвания и митология. Той утвърждава тържеството след продължителни мъки и премеждия на традиционните морални норми, социалната йерархия и справедливото възмездие, въздадено от провидението над магията и злото. Всички тези неща търпят постепенно развитие, при което по-смущаващите и звучащи аморално мотиви с времето се тушират или отпадат от повествованието. В първото издание например Братя Грим публикуват версия, в който злодеят е ревнивата собствена майка на Снежанка, заменена по-късно с мащеха. В други варианти, вместо донесените от ловеца на кралицата бели дробове и черен дроб на млад глиган, които той представя, че са на девойката, както е написано в оригинала, ловецът носи на мащехата сърцето уж на Снежанка, което може да бъде препратка към старата славянска митология, която включва разкази за вещици, ядящи човешки сърца. По-късно мотивите за канибализъм изчезват, а Снежанка вместо като 7-годишно момиче е представена като 14-годишна девойка. Тя е открита от джуджетата, заспала от умора, след като е почистила и подредила къщата им, а не след като е изяла и изпила всичко в нея и я е разхвърляла, както е в оригинала. Наказанието на мащехата – да танцува до смърт на сватбата ѝ с принца в чифт нажежени (нагорещени до червено) железни обувки, става падане от планината, докато е преследвана от джуджетата, или че сърцето и се пръска от злоба, когато чува за сватбата. В някои от другите варианти джуджетата са разбойници, а вместо да разговаря с магическо огледало, кралицата е води диалог със Слънцето или с Луната.

В индийския епос „Падмавати“ (Padmavati) в стихове, датирани към 1540 г., местната владетелка махарани Нагамати (Nagamati) подобно на мащехата на Снежанка, питаща коя е „най-хубава в света“ (или коя е „най-красива в страната“) задава въпроса „Коя е по-красива, аз или Падмавати?“ на новия си папагал, а той ѝ дава познатия неприятен за нея отговор, който е че с по-раншното ѝ първенство е свършено. Приказката „История за мъртвата принцеса и седемте богатири“ на Александър Пушкин от 1833 г. е като тази за Снежанка, но вместо джуджета в нея присъстват рицари-богатири. В една версия от Албания, записана от Йохан Георг фон Хан, героинята живее с 40 дракона, а нейният вечен сън е причинен от един пръстен. В началото на тази албанска история има момент, в който учителят ѝ настоятелно призовава тя да убие злата си мащеха и да заеме мястото си. Произходът на тази приказка вероятно не е по-стар от Средните векове, а самата местна приказка има две версии: в едната мащехата се опитва да я убие, а в другата (приказката „Ревнивите сестри“), двете ревниви сестри на еквивалентната на Снежанка героиня се опитват да сторят това. И в двете албански приказки смъртта е причинена от споменатия пръстен.

Remove ads

Място на действието и прототип на Снежанка

Д-р Карл Хайнц Бартелс публикува анализ на приказката, от който прави извода, че е възможно, прототип на Снежанка от сборника на Братя Грим да е Мария София фон Ердал (на немски: Maria Sophia Margaretha Catherina von Erthal), родена през 1725 г. в град Лор на Майн (на немски: Lohr am Main) на 65 км югоизточно от Франкфурт на Майн, доживяла дълбока за онова време старост от 71 години. Тя е била благородно момиче, баща ѝ Филип Кристоф фон Ердал (на немски: Philipp Christoph von Erthal), е бил най-висш благородник, наместник на принц-курфюрста на Майнц в Лор, а самият замък – официалната резиденция на принц-курфюрста на Майнц в Лор, е домът на семейството. След смъртта на рождената ѝ майка през 1741, бащата се жени повторно в 1743 г. Мащехата, Клаудия Елизабет фон Рахенщайн (на немски: Claudia Elisabeth von Reichenstein) е властна и изискана жена, която прави всичко на новата си позиция в полза на децата от първия си брак.

Градчето и замъкът Лор са обкръжени от една от най-обширните германски гори, гората Шпесарт. Тя се простира на 2110 кв. км. отчасти в Бавария, отчасти в Хесен, в равнините на Централното плато при река Майн, известни с легендарните Шпесартски горски разбойници и бракониери (на немски: Spessarträuber) – хора вън от обществото, създали своя собствена субкултура. Името на горите „Spechts-Wald“ значи Гора на кълвачите и идва от името на птицата кълвач – Spechts-Hardt. Огледало, наричано „Говорещото огледало“ и високо 1,60 м., се намира в Музея на Шпесарт в замъка Лор (на немски: Spessart Museum – Lohrer Schloss, Lohr am Main), където Мария София е родена. То е произведение на Лорския цех за огледала (на немски: Kurmainzische Spiegelmanufaktur), чиято продукция е била любим подарък за европейските короновани глави, аристократичните дворове и висшето общество чак до Индия и Америка.

Друго място свързвано с приказката е хълмистата местност Седемте планини (Sieben Berge), част от Лайненските планини (ниска планинска верига в състава на Долносаксонските планини, простираща се по поречието на река Лайне между градовете Гьотинген и Хановер), както и курортът Бергфрайхайт в Северен Хесен, известно като „Селото на Снежанка“ (местните смятат за прототип на героинята благородничката Маргарета фон Валдек, която за разлика от класическата версия на образа е била русокоса, а за джуджета – че всъщност са били рудари, работещи в близко находище).

Remove ads

Галерия

  • Thumb
    1. Кралица пита вълшебното огледало
  • Thumb
    2. Снежанка в гората
  • Thumb
    3. Джуджетата намират Снежанка заспала
  • Thumb
    4. Джуджетата предупреждават Снежанка
  • Thumb
    5. Кралицата посещава Снежанка
  • Thumb
    6. Кралицата е отровила Снежанка
  • Thumb
    7. Принцът събужда Снежанка
  • Thumb
    8. Кралицата пристига на сватбата

Вижте също

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Снежанка.
Remove ads

Източници

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads