Солницата (селищна могила при Повадия)
селищно образувание в гр. Провадия, общ. Провадия, обл. Варна From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Провадия-Солницата е селищна могила, археологически обект от VI – V хил. пр.н.е. Намира се до Провадия. Селището е открито през 70-те години на 20 в от Ара Маргос.
Проучвателят на обекта акад. Васил Николов предполага, че обитателите на селището са се занимавали предимно с производство на сол. Селището съществува от средата на VI хил. пр.н.е., като неговият разцвет се отнася към периода приблизително между 4700 и 4300 г. пр.н.е. Цялостното археологическо изследване се осъществява от екип под ръководството на акад. Васил Николов, като разкопките започват през 2005 г.[1].
Праисторическото селище Солницата (около 5500–4200 г. пр. Хр.) възниква в непосредствена близост до извори с повишено съдържание на сол – фактор, който, според проучвателите, стои в основата на неговия икономически просперитет. Добивът на сол се е осъществявал чрез изпаряване на минерализираната вода в керамични съдове, нагрявани върху огнища, при което, получената кристализирала сол се събирала механично.
Археологическият анализ на намерените материали – предимно фрагменти от керамични съдове – разкрива хронологична еволюция на технологичните практики. Тази еволюция свидетелства за постепенно усъвършенстване на производствения процес и увеличаване на добивните мощности през различните културни фази: късния неолит (култура Караново IV–V), ранния енеолит (култура Гумелница–Караново VI) и късния енеолит (култура Варна I–III).
Солодобивът в Солницата е имла стратегическо значение за развитието на региона, тъй като, според проучвателите, солта е функционирала като своеобразна „валута“ служила за обмен в праисторическите общества. Предполага се, че натрупването на значителни излишъци от сол е свързано с наличието на механизми за съхранение, контрол и разпределение на ресурса – фактори, които са създавали предпоставки за формиране на социално-икономическа йерархия и за появата на ранни елитни групи. Васил Николов обвързва този процес с феномена на Варненския халколитен некропол (около 4500–4300 г. пр. Хр.), чиито изключително богати погребения свидетелстват за концентриране на власт и ресурси в ръцете на ограничен брой индивиди. В този контекст Солницата би могло да се разглежда и като един от най-ранните специализирани производствени центрове не само на Балканите, но и в Европа. Нейното икономическо значение надхвърля локалния мащаб и вероятно е допринесъл за формирането на първите протоурбанистични структури.
Проучвателите предполагат, че част от жилищните постройки в селището са били двуетажни – обстоятелство, което свидетелства за сравнително напреднало архитектурно планиране в праисторически контекст. Предполага се, че в определени периоди населението обитавали селището е достигало около 150 души.[2]
Особено впечатляваща прави отбранителната система на селището. Тя е изградена от масивни каменни стени с дебелина до 4,3 метра. Тези стени са сред най-ранните известни примери за фортификационна архитектура в Европа и показват висока степен на социална организация, вероятно свързана със защитата на стратегически важния солодобивен ресурс. [3] Археологическите данни сочат, че селището е било унищожено от силно земетресение[4], което вероятно е същото, причинило разрушенията в VII-ми хоризонт на селищната могила при Дуранкулак.
В епохата на енеолита солта е била изключително ценен и търсен продукт, който е имал стратегическо значение за праисторическите общества. За икономическото богатство на селището Провадия–Солницата свидетелстват откритите там златни украшения – сред най-старите в Европа – които се съпоставят с находките от прочутите праисторически некрополи при Дуранкулак и Варна.
Remove ads
ХХ век
В района на Провадия традиционно се е свързан с произвадствато на сол, което има дълбоки исторически корени. Данни от началото на XX век свидетелстват за продължаваща експлоатация на солените извори: през 1922 г. когато документално е описан извор със съдържание на 19% солена вода. В същия период синдикатът „Общ подем“ получава концесия за индустриализиране на солното производство, което бележи преход към модернизация на добивните технологии и по-целенасочено икономическо използване на солта като стратегически ресурс.[5]
Remove ads
Вижте още
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads