Сотир Тренчев

Сотир В. Тренчев е български юрист и общественик от Македония.

Сотир Тренчев
български юрист
Роден	неизв. Ресен, Османска империя
Починал	неизв. Сидни, Австралия

Биография

Сотир Тренчев е роден в град Ресен, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва право и работи като адвокат в Битоля. Междувременно е член на Македонската младежка тайна революционна организация.

Между 1937 и 1938 година е член-сътрудник на списание „Луч“.

На 25 април 1941 година влиза в Битолския изпълнителен комитет на Българските акционни комитети като секретар.^[1] На 4 и 5 юли 1942 година в Скопие, в адвокатската кантора на Йордан Чкатров е проведена среща, на която присъстват 19 души видни български общественици, политици, търговци и кметове, сред които Тома Кленков, Христо Паунчев от Охрид, Сотир Тренчев от Ресен, Борис Светиев от Битоля, Коце Ванов и Богдан Попгьорчев от Велес, Христо Сеизов от Кавадарци, Евтим Бойчев от Неготино, д-р Тодор Гичев от Щип, Павле Гичев и Коце Кратовалиев от Скопие, Чкатров, Стерьо Боздов и Димитър Гюзелов.^[2] Те подчертават съществувалото въодушевление у населението в Македония, и очакванията му, че България ще се опре на него за извоюване на свободата и приобщаването им към пределите на голяма България.^[3]

След 1944 година е съден от новите комунистически власти. Емигрира в Сидни, Австралия.

Библиография

• Тренчев, Сотир. Свидетелят от Преспа. Голѣмата истина : Геноцидът на българите във Вардарска Македония. София, Ciela, 2020. ISBN 9789542833628.

Външни препратки

• „1932 година (спомени - машинопис)“, Сидни, Австралия, ок. 1955 година
• Сотир Тренчев от Ресен, Вардарска Македония – „1941 година (спомени – машинопис)“, Сидни, Австралия, ок. 1955 година
• Сотир Тренчев от Ресен, Вардарска Македония – „1942 година (спомени – машинопис)“, Сидни, Австралия, ок. 1955 година
• Сотир Тренчев от Ресен, Вардарска Македония – „1944 година (спомени – машинопис)“, Сидни, Австралия, ок. 1955 година
• „В Белград след подвига на Черноземски“, публикувано във в-к „Пелистерско Ехо“, год. I, бр. 42, Битоля, 17 октомври 1942 година