София Монфератска

София Палеологина-Монфератска (на италиански: Sofia Paleologa, Sofia di Monferrato; † 21 август 1434 г.) е византийска императрица (1425 – 1426), втора съпруга на император Йоан VIII Палеолог.

София Монфератска
византийска императрица
Родена	1399 г. Казале Монферато, Италия
Починала	21 август 1434 г. (35 г.) Торино, Савойско херцогство
Управление
Период	1425 – 1426
Семейство
Баща	Теодоро II Палеолог
Майка	Жана дьо Бар
Братя/сестри	Джан Джакомо
Съпруг	Йоан VIII Палеолог (19 януари 1421 – август 1426)
Други роднини	Мануил II Палеолог (свекър) Елена Драгаш (свекърва)

Произход и ранни години

Дъщеря е на маркиз Теодор II Палеолог дьо Монферат и втората му съпруга Жана дьо Бар, дъщеря на херцог Роберт I от Бар и Мария Валоа, дъщеря на френския крал Жан II и Бона Люксембургска.^[1]

На 26 януари 1404 г. София е сгодена за Филипо Мария Висконти, син на миланския херцог Джан Галеацо Висконти, но бракът така и не се състои.

Брак с Йоан VIII Палеолог

На 19 януари 1421 г. София е омъжена за Йоан VIII Палеолог, най-големия от доживелите зрялост синове на император Мануил II Палеолог и Елена Драгаш. По това време Йоан е съимператор на баща си. Според Сфранцес бракът е сключен в катедралата „Св. София“ в Константинопол.

Мануил Палеолог изпраща специално посолство до католическия събор в Констанса, докато търси папско разрешение за сключването на брака между София и Йоан VIII. Проблем се оказва преминаването на София от католицизма в православната вяра. Най-накрая се получава разрешение от папа Мартин V, който е избран от събора в Констанса.

Според слуховете София не се побирала в стандартите за красота на своето време. Йоан VIII не е доволен от брака си и страни от съпругата си.^[2] София прекарва по-голямата част от брака си изолирана от него.

На 21 юли 1425 г. умира Мануил II Палеолог, а престолът е наследен от Йоан VIII. София измества свекърва си като старша императрица. Въпреки това бракът между София и Йоан VIII е разтрогнат през август 1426 г. София не се омъжва повторно и умира осем години по-късно.

Литература

• Nicol, D.M., The Last Centuries of Byzantium 1261 – 1453 (Cambridge University Press, 1993)
• Vasiliev, A.A., History of the Byzantine Empire, 324 – 1453 (University of Wisconsin Press, 1958), p. 588
• Георгий Сфранцес, Paleologo. Grandezza e caduta di Bisanzio, Sellerio, Palermo 2008, ISBN 88-389-2226-8
• Дука, Historia turco-bizantina 1341 – 1462, Michele Puglia, il Cerchio, Rimini 2008, ISBN 88-8474-164-5