София (светица)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
София е християнска светица от времето на ранното християнство, почитана от Източноправославната църква на 17 септември, заедно със своите 3 дъщери – мъчениците Вяра, Надежда и Любов (в деня на смъртта им съответно са на 12, 10 и 9 години), които според християнското предание са загинали мъченически, също като нея.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името София.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Света София.
Remove ads
Етимология
Премъдрост Божия е сред епитетите на Иисус Христос[1][2] и вероятно това е произходът на името на светицата, (но храмовете с името „Света София“ са посветени на Божия син, а не на нея). Имената на нейните дъщери (преведени така от гръцки на български и с вероятно приблизително звучене Пистис, Елпис, Агапе – Πίστις, Ἐλπίς, Ἀγάπη) носят тези на основните и вдъхновени от божествената мъдрост, „плодове“ на Светия Дух, а именно вяра, надежда и любов. На други езици са известни по разнообразни други начини. Например на английски: Faith, Hope and Charity, а на испански: Fe, Esperanza, Caridad, евентуално с предположението, че оригиналните им имена са били на латински език: Fides, Spes, Caritas (светици с тези и подобни имена, макар и като личности явно различни от горните, са се почитали от католиците поотделно). Наричането на децата на различни добродетели е било популярно сред ранните християни и остава такова сред някои съвременни народи, включително испанците.
Името на майката на момичетата винаги е София или сходно (включително Соня), според местния изговор, но поначало може да се преведе и като Мъдрост или отначало да е било латинското Сапиентия/Разумна (което име се среща в надписи, намерени в римски катакомби).
Remove ads
Житие
Според някои изследователи на агиографията, историята на Света София и трите ѝ деца е всъщност компилация/съчетание между житията на различни светци. Значението на разказа обаче остава непроменено. Според него София е благочестива християнка, живяла през I век и посветила се след овдовяването си на грижи за дъщерите си. Заселват се в Рим, където както тя, така и момичетата, са жестоко наказани от властите по време на гонение срещу християните, заради привързаността си към религията си. Според легендата майката е заставена да наблюдава мъченията на дъщерите си, вземани ѝ една след друга, после ги погребва и след като дни наред плаче и се моли край гроба им накрая умира от мъка.
Remove ads
Култ
Култът към светиците Вяра, Надежда, Любов и София се е запазил в православието, докато католическият им празник е отпаднал от Римския мартиролог (в който е включен през XVI век от Цезар Бароний), в резултат на реформата на богослужебния календар, свързана с решенията на Втория Ватикански събор.
На Запад през Средновековието съществува и значително смесване на образите на Света София - майката, за която се предполага, че е от Милано, Италия и Света София Римска, девица от Пиценум, Италия, почитана заедно със своята спътница Висия. Мощите на една от двете Софии (не е сигурно, че те са съвременници) са пренесени в женския манастир в Ешау в Елзас, откъдето култът към Света София се пренася и в Германия, където е почитана, като покровителка на вдовиците.
Памет
Вижте също
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads