Софроний Христидис (солунски митрополит)

Софроний (на гръцки: Σωφρόνιος, Софрониос) е гръцки духовник, митрополит на Цариградската патриаршия.^[1]

Вижте пояснителната страница за други личности с името Софроний Христидис.

---

Софроний Σωφρόνιος
гръцки духовник
Роден	около 1822 г. Скопия, Османска империя
Починал	15 ноември 1910 г. (88 г.) Атина, Гърция
Учил в	Халкинска семинария
Софроний в Общомедия

Началото и краят на писмо до Софроний от епископ Софроний Ардамерски, датирано от 20 март 1891 година.

Писмото съдържа отговори на въпроси, отправени на 7 март същата година от Светия Синод на Вселенската патриаршия към всички епископи в Солунска епархия. Софроний Нистопулос конкретно засяга следните проблеми, отнасящи се до поверената му епархия: 1) морала, финансовото положение и заетостта на населението, 2) административното деление, 3) образованието, 4) духовенството, 5) манастира „Света Анастасия Узорешителница“.

Биография

Роден е около 1822 година в село Скопия на остров Алони в Мраморно море, тогава в Османската империя със светското име Триандафилос Христидис (Τριαντάφυλλος Χρηστίδης).^[1] Първоначално учи в родното си село, а след това в Халкинската семинария. Ръкоположен е за дякон на Филаделфийската митрополия.^[1] В 1849 година завършва семинарията с отличие^[2] и става проповедник и протосингел на Артенската митрополия при митрополит Софроний.^[1]

На 3 май 1863 година^[3] е избран за берски и негушки митрополит с 8 гласа срещу епископ Серафим Аргируполски с 4 и епископ Иларион Левкийски с 0 гласа.^[1] Ръкоположен е на 19 юни 1863 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“.^[4][1] На 9 ноември заминава за епархията си.^[5][6]

На 26 май 1869 година Софроний е прехвърлен в Янинската епархия, където остава в продължение на 20 години.^[1] На 25 септември 1889 година е прехвърлен в Солунската митрополия, където е до оставката си през март 1893 година.^[3] По време на управлението му в 1890 година е унищожена от пожар катедралната църква „Свети Димитър“ и започва строежът на нов храм.^[7][8][1] След оставката си се оттегля на Света гора.^[1]

По-късно се мести в Цариград и на 23 февруари 1895 година е избран за лероски и калимноски митрополит.^[9][1] От 29 май 1897 година е никейски митрополит, а от 22 май 1902 година янински.^[10][1]

В 1906 година отива в Атина по медицински причини, където умира на 15 март същата година^[11] или на 15 ноември 1910 година.^[1][12]