Социалистическа работническа федерация

Социалистическата работническа федерация (на ладино: Federacion socialista laboradera) е политическа партия в Османската империя, създадена в 1909 година в Солун от група работници с различен етнически произход. Лидер на партията става Аврам Бенароя, който е и сред основателите на федерацията.^[1]

Социалистическа работническа федерация Federacion socialista laboradera
Ръководител(и)	Аврам Бенароя
Основател(и)	Аврам Бенароя
Основана	1909 г.
Седалище	Солун
Идеология	социализъм
Османски парламент (1908 – 1912)	1 / 288
Социалистическа работническа федерация в Общомедия

Орган на Социалистическата работническа федерация са последователно ладинските вестници „Работнически вестник“, „Солидаридад Оврадера“, „Мюджаделе“ и „Аванти“.^[2][3][4]

История

Манифестация на еврейски работници в Солун в 1908 - 1909 г.

Позив от социалистически митинг на турски, френски, гръцки, български и ладински

Социалистическа организация в Солун, 1910 г. Източник Държавна агенция „Архиви“

Документът, с който федерацията иска признаване на социалистическата младеж в 1915 г.

Документът, с който Социалистическата работническа федерация иска официално признание в 1916 г.

Аврам Бенароя, евреин от България, изиграва водеща роля в създаването на предимно еврейската организация през май – юни 1909 година в Солун.^[5] Негови основни сподвижници са сефарадски евреи, както и българите Ангел Томов и Димитър Влахов.^[6] Сред основателите на федерацията са също така Алберто Ардити, Самуил Амон, Димитрис Михалис, Сали бен Абди, Мехмед Назъми, Истириос Никопулос и Жак Вентура.^[2]

Организацията приема това име по модела на Социалдемократическата партия на Австрия. Социалистическата работническа федерация се възприема като федерация, в която има отделни секции, представляващи основните етнически групи в Солун: евреи, българи, турци и гърци. Първоначално публикува печатните си издания на тези четири езика, но на практика на гръцки и турски се публикува съвсем малко или съвсем нищо.

За разлика от други партии, Социалистическата работническа федерация е разрешена от османските власти. Видният член на федерацията Димитър Влахов е депутат в Османския парламент, който е доминиран от Комитета за единство и прогрес до 1912 година. Членовете на федерацията първоначално поддържат младотурците, а Бенароя участва в Похода към Цариград^[7] и помага в овладяването на контрапреврата от 1909 година, насочен срещу Хуриета. Усетили нарастващото влияние на Социалистическата работническа федерация, Комитетът за единство и прогрес впоследствие започва репресии над членове на федерацията, по времето на които вкарват Бенароя в затвора.^[8]

В 1910 Социалистическата работническа федерация е вече съставена от 14 синдиката, а в 1912 е в състояние да мобилизира 8000 работници в различни си демонстрации. Федерацията е мултиетнична и мултирелигиозна организация, чиято основна сила са еврейските тютюневи работници. Някои работници, предимно българи, обаче смятат, че федерацията е повече инструмент в ръцете на младотурците и не представлява наистина работниците.^[9]

Социалистическата работническа федерация защитава ладинския език от ционистите, които налагат иврит, и от Световния еврейски съюз, който налага френски език.^[10]