Спас Вацов

Спас Вацов Киров е български метеоролог, климатолог и сеизмолог, основоположник на метеорологията и сеизмологията в България. Той е директор на Дирекцията по метеорология от нейното създаване през 1890 г. до смъртта си през 1928 година.^[1][2][3]

Спас Вацов Киров
български метеоролог
Роден	18 май 1856 г. Пирот, Османска империя
Починал	2 февруари 1928 г. (71 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Загребски университет
Работил в	Министерство на образованието и науката
Научна дейност
Област	метеорология, сеизмология, климатология
Известен с	основоположник на метеорологията и сеизмологията в България

Биография

Вацов е роден през 1856 година в Пирот, където завършва прогимназия. След това завършва гимназия в Загреб и физика и математика в Загребския университет през 1879 г.^[4] След завръщането си в България е директор на гимназията в Лом (1881 – 1882) и чиновник в Министерството на народното просвещение. През 1890 година става началник на създадената от министерството Централна метеорологична станция в София, която през 1894 година е преобразувана в Дирекция към Министерството на народното просвещение. Дирекцията се занимава и със сеизмологични изследвания до 1950 година, когато е обособена самостоятелна сеизмологична служба.

От 1884 година Вацов е действителен член на Българското книжовно дружество. През 1917 – 1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет. Той е член-основател и дългогодишен председател на Българското природоизпитателно дружество.^[5] Занимава се с литературна, журналистическа и преводаческа дейност.^[2]

Умира на 2 февруари 1928 година в София и е погребан в Централните софийски гробища.^[6]

Памет

На Спас Вацов е наречена улица в квартал „Красна поляна 2“ в София (Карта).

Библиография

• Упътване за провеждането на метеорологични наблюдения. 1888.
• Упътване за наблюдение на гръмотевицата.
• Опит върху електропроводността на разредения въздух.
• Физика. За долните класове на гимназиите и класните училища. 1891, 1895, 1896, 1903, 1906.
• Къде е съгледана най-ниската и къде най-високата температура.
• Народна метеорология. Сбирка от поговорки, пословици и предсказвания на времето. 1900.
• Месечни и годишни изводи от метеорологически наблюдения в София, Бургас и Пловдив през годините 1894 – 1903. 1904.
• Градиво за сеизмологията на България. 1908.