Специална педагогика

Специалната педагогика е клон от педагогиката, посветен на обучението на хора със специални нужди: от една страна с трудности в процеса на ученето, с моторни и сетивни нарушения, с интелектуална недостатъчност или проблемно развитие, а от друга страна – с изключителни способности, които не са характерни за тяхната календарна възраст.

В България през миналия век, както и в много европейски страни, се наблюдава преминаване през различни понятия: рехабилитационна педагогика, дефектология, корекционна педагогика, специална педагогика или специално образование.

Помощно училище „Христо Ботев“ в с. Осенец, община Разград

Направления

Още през 30-те години на XX век се оформят и обосновават 6 основни направления (клонове) на дефектологията:

• сурдопедагогика – слухови нарушения
• тифлопедагогика – зрителни увреждания
• олигофренопедагогика – интелектуална недостатъчност
• логопедия – гласови нарушения
• соматопедия – физически увреждания
• етопедия – поведенчески отклонения

(В някои страни от бившия СССР, както и в целия „социалистически лагер“ се е приемало, че науката логопедия също е част от специалната педагогика, тогава наричана „дефектология“. Според А. Георгиева, при смяната на системата и с присъединяването ни към ЕС, логопедията в съответствие с научните тенденции в повечето развити страни би следвало да се разглежда като парамедицинска наука, която не е част от специалната педагогика.)^[1][2][3][4]

Разпространение

Разпространение на различните увреждания, обект на специалната педагогика.

Интелектуална недостатъчност: 11% от учениците в САЩ получават специално обучение и 1% от всички деца на училищна възраст са диагностицирани с „интелектуална недостатъчност“.^[5]

Три на всеки 100 души в САЩ имат умствена изостаналост. Едно на всеки 10 деца, които са обект на специални педагогически грижи, имат някаква форма на умствено изоставане.^[6]

Обучителните трудности са най-значителната категория от децата, обект на Специалната педагогика в САЩ – почти 50 процента от учениците, получаващи специални педагогически грижи. Според Министерството на образованието на САЩ, 5,7 % от популацията в училищна възраст имат обучителни трудности.

• Четене: Повече от половината ученици с обучителни трудности в САЩ имат проблеми с четенето.
• Математика: Около една четвърт от учениците с обучителни трудности в САЩ имат проблеми с математиката.
• Писане: Много ученици с обучителни трудности показват проблеми с писането, включително правописа, ръкописното писмо и писането на есета. Много от учениците с обучителни трудности имат проблеми с устното си изразяване.^[5]

Говорни и езикови нарушения: с 20% от учениците, обект на Специалната педагогика в САЩ, се работи върху говорни и езикови проблеми. Повече от 50% от всички деца в предучилищна възраст (3 – 4 годишни) получават специална педагогическа помощ за говорни и езикови нарушения.^[5]

Изчислено е, че 1 на всеки 10 души в САЩ има някакви комуникативни нарушения, включително говорни, езикови или слухови.^[7]

Слухови проблеми: два процента от учениците в Съединените Американски щати получават специални педагогически грижи и 0.11 от всички деца в училищна възраст са със слухови нарушения и са обект на специално обучение. Едно на всеки 22 деца, родени в САЩ, има някаква степен на слухови нарушения и едно на всеки 1000 деца има сериозни слухови увреждания.^[5]

Зрителни затруднения: 0,4% от учениците, обект на специални педагогически грижи в САЩ, са със зрителни затруднения.^[5]

Сериозни зрителни увреждания /официално или тотално слепи/ се срещат рядко: 0.06 на 1000.^[8]