Спиро Олчев

Спиро Иванов Олчев е български книжар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1][2]

Спиро Олчев
български революционер
Роден	25 декември 1870 г. Дърмени, Османска империя
Починал	23 април 1954 г. (83 г.) София, Народна република България
Семейство
Братя/сестри	Христо Олчев
Съпруга	Анета Олчева
Спиро Олчев в Общомедия

Биография

Спиро Олчев, Никола Кокарев и Васил Чакаларов в 1900 г. Фото Димитър Карастоянов

Спиро Олчев като войвода

Олчев е роден на 25 декември 1870 година в Дърмени, Ресенско, в Османската империя, днес в Северна Македония.^[2] Брат му Христо Олчев е известен книжар в София.^[3] Завършва IV гимназиален клас в София.^[2]

Присъединява се към ВМОРО и през септември 1902 година влиза в четата на Славейко Арсов в Ресенско, като четник.^[4] По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на Дърменската чета,^[2][4] с която се сражава на 27 юли при нападението на град Ресен, на 5 август при село Ехла, на 14 август при Покървеник и 15 септември при остров Град, Ресенско.^[4]

Изтегля се към Гърция, където е арестуван от гръцките власти.^[2][4] Лежи в затворите в Каламбака, Трикала, Волос, остров Халки, Пирея и Атина. От побоища осакатява с левия си крак.^[4]

Успява да стигне в София и през септември 1904 година събира чета от 32 души и отново заминава за Македония. При преминаването на Вардара при село Гявато четата води сражение, в което загива куриерът ѝ.^[4] Олчев пристига в Ресенско в края на януари 1905 година.^[2] В края на март 1905 година се сражава с османски части при калето на село Габреш, Костурско, а на Великден при Неред, Леринско.^[4]

След Младотурската революция в 1908 година се легализира и открива българска книжарница в Битоля, която съществува до окупацията на Битоля от сръбските части в 1912 година.^[2]

Олчев емигрира в Свободна България и се установява в София. На 16 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия,^[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[4]

Женен е за българската учителка и революционерка Анета Олчева.

Спиро Олчев умира на 23 април 1954 година в София.^[2][5] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“,^[6] а негови спомени – в Българския исторически архив (ф. 525, ДПЕ).