Списък на римските легиони

Уикимедия списък From Wikipedia, the free encyclopedia

Remove ads

Списък на легионите на ранната империя

Повече информация Българско название, Латинско название ...
Remove ads

Дислокация на римските легиони в 80 година

Thumb
Разположение на римските легиони на картата на Римската империя в 80 година

Легиони на късната Римска империя

 Вижте също: Късноримска армия

След реформите на Диоклециан и Константин I войската е разделена на армии от три типа – мобилни полеви армии (комитати и comitatus praesentales) и гранични войски (лимитани). Основата на армията съставят полевите войски, базирани дълбоко в тила на империята и имащи възможност за бързо придвижване към всяка една нейна точка. Те се състоят от добре обучени войници и много напомнят легионите на Ранната империя, но имат по-съвременно въоръжение, обсадни и метателни машини. Числото на пехотата в легиона намалява, а на кавалерията се увеличава. По-малобройни от полевите (ok. 25% от общия брой) били Ескортиращите императора армии (comitatus praesentales). Те отначало са били базирани близо до имперските столици (Милано на Запад, Константинопол на изток), и обикновено са придружавали императорите при военни кампании. Освен легиони се въвеждат и нови типове военни части, особено на запад.

Военните части е можело да бъдат от някой от следните четири ранга (различаващи се не само по функция, ни и по статут и заплащане):

  • Школи (или схоли на латински: Scholae) – лична императорска гвардия, създадена на мястото на преторианската гвардия, разпусната от Константин I. 40 избрани военни от школите, наречени кандидати заради белите си униформи, изпълнявали ролята на лични телохранители на императора.[2]
  • Палатини (на латински: Palatinae от на латински: palacio – дворец) – елитни подразделения, съставляващи Ескортиращите императора армии (comitatus praesentales), намиращи се под прякото командване на императора. Палатините са първообраз на по-късните паладини.
  • Комитатенси (на латински: Comitatensis) – части на регионалните армии (комитати). Основа на армията, която в голямата си част е съставена от легиони, създадени в периода на ранната империя.
  • Псевдокомитатенси (на латински: Pseudocomitatensis) – лимитани, придадени към полевата армия и изпълнявящи задачи наравно с редовните части, както и спомагателни задачи.

Лимитаните (или лимитанеи на латински: Limitanei) са втората голяма част на римската армия – това са легиони, обслужващи пограничните съоръжения (лимесите), заети са със строежа и поддръжката им, като са установени там на лагер. Основната им задача е охраната на границите на империята от външни посегателства и удържането на противника до пристигането на основните сили. Често биват използвани при извършването на строителни дейности, наказателни и полицейски операции в района на дислокацията им. Тези легиони са по-слабо обучени и по-зле въоръжени от редовната армия. Състоят се основно от пехота и не притежават обсадни машини.

Списък на легионите на късната империя

В таблицата са изброени легионите, създадени след 250 г. и споменавани в писмените източници на късната Римска империя. Вероятно легионите са били и повече. Основният документ, явяващ се източник за тези легиони, е Нотиция Дигнитатум („Списък на длъжностите“), датиращ от края на 4 – началото на 5 в. Практически всички легиони от ранната империя, продължаващи съществуването си по това време, влизат в числото на комитатенсите, малка част – в числото на псевдокомитатенсите, макар и изпълняващи функциите на лимитани.

Повече информация Оригинално име, Име на български ...
Remove ads

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads