Спортист (София)

Отборът е създаден в софийския квартал „Хаджи Димитър“, отначало като секция към СК Шипка. Обособява се самостоятелно през 1936 година.

За невероятно кратко време изминава пътя от най-ниското до възможно най-високото ниво в тогавашната футболна йерархия на България. През 1938 г. клубът се включва в Трета софийска дивизия, а през 1942 вече е в Първа дивизия. Клубът е изключително беден и не разполага със собствено игрище. С едно-две изключения, в отбора играят само футболисти от квартал „Хаджи Димитър“. Въпреки това Спортист има невероятна генерация и през 1943 стига до четвъртфиналите на държавното първенство, където е отстранен много трудно от бъдещия шампион Славия.

Заради недоброто си финансово състояние клубът не е в състояние да задържи всичките си таланти. Коце Георгиев и Ангел Петров-Чори преминават в Левски София, а „сините“ са напът да отмъкнат и най-добрия играч на Спортист Стефан Божков. Той тренира известно време с тях и дори играе в един международен мач, но в крайна сметка се връща в кварталния отбор. Въпреки напускането на двама основни футболисти, Спортист все пак успява да запази ядрото на състава си. Клубът събира пари от вечеринки и други подобни светски събития. Единственият по-сериозен спомоществовател е Петър Сачков, който държи часовникарски магазин на ъгъла на булевард „Дондуков“ и несъществуващата вече улица „Търговска“.

Звездният миг на Спортист идва през 1945. Отборът играе финал за държавното първенство, и е на крачка от спечелването на шампионската титла. На четвъртфинала отстранява Левски София с 2:1. Резултатът обаче не е приет като изненада - „сините“ играят много трудно срещу Спортист и дори може да се каже, че имат известен комплекс от този тим. На полуфинала е преодолян Спартак (Варна) и така Спортист стига до финал срещу Локомотив (София) в два мача. Там Спортист губи след поражение с 1:3 в първия мач и равенство 1:1 във втория, като Стефан Божков става автор и на двата гола за своя отбор в срещите.

Финалът всъщност е лебедовата песен на Спортист. Постепенно отборът е напуснат от най-добрите си играчи. Стефан Божков заминава за чешкия Кладно, а след завръщането си в България преминава в ЦСКА, отвеждайки със себе си Борис Трънков и още няколко играчи.

Краят на легендарния отбор от Североизточна София идва малко преди създаването на т.нар Доброволни спортни организации (ДСО-тата). Спортист се обединява със Средец след завършване на междузоналния турнир лятото на 1949 година и приема името Средец. Няколко седмици по-късно Средец попада в ДСО Червено знаме, където са разпределени част от футболистите на клуба. Иван Колев преминава във ВВС и две години по-късно е привлечен в ЦСКА, а Петър Патев отива в Славия.

През 2021 г. отборът е възстановен под името "Спортист 13" (София) и се включва в ОФГ София (столица) - Северна подгрупа. През сезон 2021/22 завършва на 9-о място от 14 отбора. През сезон 2022/23 се отказва на полусезона. През сезон 2023/24 се включва в "Б" ОФГ София (столица) - Северна група и завършва на 5-о място. През настоящият сезон 2024/25 отборът играе стабилно и се намира на 2-о място. "Спортист 13" (София) играе домакинските си срещи на ст. "Димитър Пенев" в село Мировяне. Под "13" в "Спортист 13" се има предвид годината на основаването на кварталният клуб ФК "Кюлуците", предшественик на ФК "Победа" (Кюлюците) и също така на годината на основаването на ФК "Славейков" (София), 1913 г., който през 1926 г. се обединява със СК "Шипка" (София) под името ФК "Шипка’26" (София).

Спортист (София)

История

Известни футболисти

Wikiwand - on