Сражение при Рашанец

Сражението при Рашанец е сражение между чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и османски аскер.

Сражение при Рашанец
Илинденско-Преображенско въстание
Паметник в Косел на падналите в сражението
Информация
Период	31 август 1903 г.
Място	местност Рашанец, Османска империя
Резултат	клане над местното население от османската войска
Страни в конфликта
ВМОРО Османска империя
Сили
117 четници 9000 войска

История

По време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година в местността Рашанец под връх Маркови куки, която се намира между селата Речица, Куратица и Свинища, е организиран лагер на местно мирно население, избягало от изгорелите околни села. Лагерът просъществува повече от месец, но след предателство османските войски научават за него и в края на август съсредоточават там деветхилядна войска. Избухва сражение на 31 август, когато няколко революционни отряда на ВМОРО водят целодневни боеве в опит да зaщитят мирното население.^[1] В сражението загива охридският войвода Аргир Маринов с четата си, докато защитава 160 души мирно население. В неравната битка тридесет и двамата четници се самоубиват преди да бъдат заловени от турските аскери.^[2][3]

Сражението при Рашанец е най-голямото сражение в Охридския въстанически район. Завършва с изключителна жестокост от османския аскер към беззащитното население.^[1]

По време на българското управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944) за построяването на паметник на Рашанец започва набирането на сума в размер 100 000 лева.^[4] Днес паметникът е в списъка на обектите, обявени за културно наследство на Северна Македония.

Външни препратки

• Песен за Рашанец в