Сражение при Студеница

Сражението на Студеница^[1][2] е бой между сдружените чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация на Петър Ацев и Никола Пешков и османска жандармерия. Сражението завършва с разгром на българските чети.^[3]

Сражение при Студеница
Македонски въпрос
Информация
Период	6/19 юли 1903 г.
Място	връх Студеница, Османска империя
Страни в конфликта
ВМОРО Османска империя
Командири и лидери
Петър Ацев, Александър Спирков, Никола Пешков Тале Христов неизвестно
Сили
50 души четници, 30 души милиция 20-30 души жандармерия, гарнизон от Дуйне
Жертви и загуби
18 четници неизвестно

История

На 6 (19) юли 1903 година четите на Петър Ацев и Никола Пешков, заедно с тридесетина граждани прилепчани – всичко около 80 души, са ненадейно нападнати в местността Ливада, северозападно под връх Студеница край Беловодица от 20 – 30 османски жандармеристи.^[4][3] Четите се оттеглят на юг, но са пресрещнати от войска от гарнизона в Дуйне. Четниците са обстрелвани от няколко страни и се сражават поединично и на малки групи. Загиват 18 четници, главно от гражданите, между които Тале Христов,^[5] учителят Димитър Сливянов,^[6] йеромонах Козма, Григор Ракиджиев, Йордан Нунев и други.^[7] Тале Христов е тежко ранен и умира скрит в една пещера.

Разгромът на съдинените чети при Студеница се отразява върху духа на революционерите в Прилеп и Прелепско и е сред причините за слабото участие в последвалото въстание.^[3]